Св. великомъченица Христина

Св. великомъченица Христина произхождала от Тир Сирийски и била дъщеря на военачалника Урван, около 200 г. сл. Хр.

Баща ѝ, който бил езичник, построил за нея кула и я затворил в нея. Направил и статуи на идолите и ѝ заповядал да им принесе жертва. Тя обаче ги разбила на парчета. Заради това светицата била подложена на мъчения от собствения си баща, а след това била хвърлена в тъмница. В тъмницата я оставили без храна, за да умре от глад. Но ангел Господен ѝ носел храна и изцелил всичките ѝ рани.

След това я хвърлили в морето, където тя приела свето Кръщение от Самия Христос, а ангел Господен я извел на сушата.

Когато станало известно, че е оцеляла, баща ѝ заповядал отново да я затворят в тъмница. През следващата нощ баща ѝ умрял и неговото място като военачалник било заето от човек на име Дион. Той изправил мъченицата пред съд. Там светицата изповядала вярата си. Дион веднага се разгневил и заповядал да започнат мъченията.

По време на мъченията мнозина повярвали в Христа. След Дион властта поел някой си Юлиан. Той хвърлил Христина в нажежена пещ, после в клетка с отровни змии, които вместо да я ухапят, милостиво лижели нозете ѝ. След това ѝ отрязали гърдите, от които вместо кръв потекло мляко, и ѝ отрязали езика.

Всички тези мъчения тя понесла с търпение. Накрая, ударена с копия, предала духа си, като приела венеца на мъченичеството и преминала във вечния живот.

Нетленните мощи на великомъченица Христина били пренесени, неизвестно кога, от Сирия, където пострадала, в Константинопол и положени в храм, посветен на нея, в района на Свещения дворец. По време на латинското владичество били отнесени във Венеция. През 1252 г. мощите били положени в манастира „Св. Марк“ в Торчело, а през 1340 г. били пренесени в храма „Св. Матей“ в Мурано. През 1435 г. папа Евгений IV заповядал да бъдат пренесени в храма „Св. Антоний“, също в Торчело. През 1793 г. били пренесени в манастира на мъченица Юстина във Венеция, а през 1810 г. в храма „Св. Франциск на лозето“, където се пазят и днес, положени в кристален ковчег.

Кондак:

Глас 4. „Възнеслият се“

Като светлоносна гълъбица се показа,
имайки златни криле,
и към висините небесни се въздигна,
Христино честна.
Затова извършваме твоя славен празник
и с вяра се покланяме
на ковчега с твоите мощи,
от който за всички истински извира
божествено изцеление
за душа и тяло.

Тропар
Глас 5. „Събезначалното Слово“

Като остави заблудата на баща си, всечестна,
ти прие божественото озарение на благочестието
и се обручи на Христа като прекрасна девица.
Затова се подвиза твърдо
и повали врага,
Христино великомъченице.
И сега непрестанно моли
да бъдат помилвани нашите души.