Св. пророк Илия
Сред пророците на Стария Завет особено място заема пророк Илия. В Новия Завет неговото име се споменава многократно, включително от Самия Господ Иисус Христос. Захария, бащата на св. Йоан Предтеча, казва, че Йоан ще дойде „в духа и силата на Илия“ (Лука 1:17), тоест ще има ревността и духовната сила на пророка. А Христос, свидетелствайки за Йоан, казва: „ако искате да приемете, той е Илия, който трябваше да дойде“.
Особено важно е и това, че при Преображението Господне учениците виждат двама пророци — Моисей и Илия — да разговарят с Христос. Това показва изключителното място на пророк Илия както сред пророците, така и в съзнанието на народа. Дори когато хората слушали Христовото учение и виждали чудесата Му, някои мислели, че в Него се е явил отново пророк Илия.
Пророк Илия живял през IX век пр. Хр. Той бил син на Совак и произхождал от Тесвия, затова е наречен Тесвитянин. Още при раждането му, според преданието, баща му видял чудно видение: двама мъже в бели дрехи наричали детето Илия, повивали го с огън и му давали пламък за храна. Свещениците в Йерусалим изтълкували видението така: детето ще стане пророк и ще съди Израил с огън и с двуостър меч.
Пророк Илия извършвал своето служение около двадесет и пет години, по времето на цар Ахав. Ахав и особено жена му Иезавел били нечестиви и въвеждали идолопоклонство сред народа. Срещу тях се насочила пророческата борба на Илия. Иезавел жестоко го преследвала, както по-късно Иродиада преследвала св. Йоан Кръстител.
Първото велико знамение на пророка било това, че по неговата молитва не валял дъжд три години и половина. През това време той се криел край един поток отвъд Йордан, където имало вода, а вран му носел храна всяка сутрин. Когато водата пресъхнала, по Божия заповед Илия отишъл в Сарепта Сидонска. Там бил приет от една бедна вдовица, която имала само малко брашно и масло, но по чудо те не се свършили през цялото време. Когато синът ѝ умрял, пророкът се помолил и го възкресил.
Второто велико знамение било на планината Кармил. По заповед на Ахав се събрали четиристотин лъжепророци на Ваал, покровителствани от Иезавел. Илия ги предизвикал да принесат жертва и да призоват своя бог да изпрати огън. Те викали цял ден, но „нямаше ни глас, ни отговор“. Тогава Илия построил жертвеник, залял дървата с вода и се помолил на истинния Бог. Огън паднал от небето и изгорил жертвата и жертвеника, показвайки на народа кой е истинският Господ.
След това Иезавел отново започнала да преследва пророка, и той избягал към Хорив – планината, където Бог някога се явил на Моисей. Там Господ му дал дълбок духовен урок: Бог не бил в бурния вятър, нито в земетресението, нито в огъня, а в тихия и нежен повей. Така пророкът разбрал, че Божието присъствие не се открива само в страшни знамения, но и в тайната, кротка сила на Божия глас.
Сред другите чудеса на пророк Илия се споменава, че той разделил водите на река Йордан със своята милот. А в края на земния си живот не умрял по обичайния начин, а бил взет на небето с огнена колесница и огнени коне.
Преданието и библейските книги свидетелстват също, че след своето възнесение Илия изпратил писмо до цар Йорам, като предсказал смъртта му заради отстъплението му от истинния Бог (2 Пар. 21:12). Книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, възхвалява пророка с думите: „И стана пророк Илия като огън, и словото му гореше като светилник“, припомняйки неговите чудеса, възкресяването на мъртъв, изобличението на царе и възнасянето му „в огнена вихрушка, с колесница от огнени коне“.
Тропар:
Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, изпратил свише благодат на Елисей да премахва недъзи и да очиства прокажени; затова и на почитащите го дава изцеление.
Кондак:
Пророче и боговидче на великите дела на нашия Бог, Илие великоименити, с дума заключил небето, моли се за нас на Едничкия Човеколюбец.