Св. великомъченица Марина

Св. Марина се родила в Антиохия Писидийска по времето на император Клавдий II, около 270 г. Няколко дни след раждането ѝ майка ѝ починала, а баща ѝ Едесий, който бил жрец на идолите, я поверил на една християнка. От нея Марина научила за Христа.

Когато навършила петнадесет години, тя открила на баща си, че е християнка. Той бил смаян от думите ѝ и, изпълнен с омраза, се отрекъл от нея като от своя дъщеря.

След време за Марина узнал и управителят Олимврий, който заповядал да я заловят и разпитат. Когато я видял пред себе си, той се възхитил от красотата ѝ и започнал по всякакъв начин да я убеждава да се отрече от Христа и да стане негова съпруга. Но напразно. На всеки негов опит св. Марина отговаряла с думите: „Аз съм християнка.“

Тогава жестокият управител заповядал да я повалят на земята и безмилостно да я бият с пръчки, така че земята почервеняла от кръвта ѝ. После, докато още кървяла, я окачили за дълго време, а след това я хвърлили в тъмница.

В тъмницата се случило следното: дяволът, преобразен като страшен звяр, се опитал да уплаши светицата. Но тя се помолила на Бога и веднага звярът променил образа си, като станал черно куче. Тогава светицата взела чук и, удряйки го по главата и гърба, го посрамила и смирила.

Когато за втори път я разпитали и видели, че вярата ѝ в Христа остава непоколебима, я горили със запалени свещи. Но раните ѝ чудесно се затворили и това станало причина мнозина от присъстващите да повярват в Христа. Пред тази опасност управителят накрая заповядал да обезглавят Марина. Така тя получила нетленния венец на вечната слава.

Светите ѝ мощи се пазели в Константинопол до първото му превземане от латинците през 1204 г. Според други източници те се намирали в Антиохия до 908 г., а след това били пренесени в Италия. Днес части от светите мощи на св. Марина се пазят в Атина, в храм, носещ нейното име, а ръката ѝ е пренесена във Ватопедския манастир на Света гора.

Тропар

Придобила мъжество и благоразумие,
ти, честна, мъжествено потъпка
древния змей,
всехвална Марино.
Ти посрами горчивите мъчения на Олимврий
и, подвизавайки се,
зарадва хоровете на безплътните сили.
Затова непрестанно се моли на Христа
да се спасим.