Св. мъченица Юлия

Св. Юлия произхождала от Картаген. Тя била пленена при едно нашествие на вандалите (439 г., според други версии на житието, през 616 г. при персийско нашествие) и продадена като робиня на сирийски търговец на име Евсевий, който бил езичник. Той многократно се опитвал да я накара да се отрече от Христа, но Господнята рабиня, безупречна в домашното си служение, оставала непоколебима във вярата.

Един ден Евсевий наел кораб и отплавал с Юлия към Галия. Когато стигнали до нос Корсика, спрели там, а Евсевий отишъл на езически празник. Юлия останала на кораба и плачела заради тези безумни и нечисти обреди. Като научил за присъствието на християнската робиня, местният управител Феликс предложил на Евсевий да му я отстъпи срещу четирима от най-добрите си роби. Евсевий отказал. Тогава Феликс го напил и, докато той спял, изпратил хора да доведат Юлия от кораба.

Управителят ѝ предложил свобода, ако принесе жертва на боговете. Но тя отговорила:

„Аз съм свободна, докато служа на Иисус Христос, и никога не бих откупила свободата си с цената на страхливо отстъпление!“

Тогава управителят я предал на мъчения, а после заповядал израненото ѝ от бичуване тяло, с откъснати гърди, да бъде разпнато на кръст. Юлия показала голяма радост, че още по-дълбоко участва в страданията на Христа. Когато издъхнала, душата ѝ отлетяла във вид на бяла гълъбица.

Тогава ангели се явили на монаси, които живеели на остров Маргарита, наричан още Горгона, и им казали да вземат тялото на светицата и да го погребат с чест. Те пренесли честните ѝ мощи в своя манастир, откъдето през 763 г. по заповед на лангобардския крал Дезидерий били пренесени в Бреша.

Св. Юлия се почита като покровителка на Корсика и Ливорно.