Преп. Стефан Саваит

Св. Стефан, племенник на св. Йоан Дамаскин, се родил в Дамаск през 725 г. Известен е също и като св. Стефан Химнограф. Баща му се казвал Теодор Мансур и бил брат на св. Йоан Дамаскин.

На десетгодишна възраст Стефан бил въведен от своя чичо в лаврата на св. Сава, където в продължение на петнадесет години получил добро монашеско възпитание. След смъртта на чичо си се оттеглил в пустинята и още по-усърдно се посветил на изучаването на Божието слово.

Там се занимавал и с поезия, в която се отличил и станал един от големите църковни поети. Всичко, което създавал с таланта, даден му от Бога, той посвещавал на Божията слава, а не на човешка похвала. Вдъхновявали го думите на Свещеното Писание: „И всичко, каквото вършите със слово или дело, всичко вършете в името на Господа Иисуса, като благодарите чрез Него на Бога и Отца“ (Кол. 3:17).

Св. Стефан украсил Църквата със своите песнопения и се преставил мирно през 794 г., а според други сведения, през 807 г.

СВ. Стефан и св. Андрей Слепи били сред първите, които съставили самогласни песнопения за Триода – богослужебната книга, използвана през периода от Неделята на митаря и фарисея до края на Великия пост. Тези самогласни са изключително богати на догматическо съдържание, като поетично обобщават цялото богословие на Великия пост.

Паметта на преподобни Стефан се отбелязва и на 28 октомври. Не е известно със сигурност защо има двойно честване. Възможно е на днешния ден да се празнува пренасянето на мощите му, а на 28 октомври – основната му памет.