В памет на преподобния Теофил Мироточиви
Преподобният Теофил се родил около 1460 г. в Зиляхово, Сярско, което сега е митрополитско седалище в Гърция, от благочестиви и добродетелни родители. Още в родното си място изучил първите науки и от младини проявил любов към свещените книги. Особено се отличил в калиграфията и станал изкусен преписвач.
Като оставил родина, роднини, богатство и всяка светска суета, той приел монашество, а по-късно бил удостоен и със свещенически сан. Обикалял различни места, като поучавал християните не само със слово, но и с примера на своя живот. По-късно се свързал духовно с добродетелния епископ Акакий Рендински, а чрез него и със свети Нифон, патриарх Константинополски.
Поради своята мъдрост и добродетелен живот св. Теофил бил изпратен заедно с епископ Акакий в Египет, за да провери сведенията за чудесата, извършени по молитвите на Александрийския патриарх Йоаким. След това посетил Синай, Йерусалим и Дамаск. В Йерусалим епископ Акакий се разболял и починал, а преподобният Теофил го погребал с почит. После се върнал в Константинопол, носейки писма от източните патриарси.
Константинополският патриарх Пахомий, негов съотечественик, го приел с голяма радост и го помолил да остане в Патриаршията. Там преподобният бил назначен за нотарий и екзарх на Великата църква и известно време служил в това послушание, обичан и почитан от всички. Но душата му, която обичала безмълвието и смирението, не намирала покой сред почестите.
Затова той напуснал славата на света и отишъл на Света гора. Най-напред се установил във Ватопедския манастир, където живял в послушание и смирение. По-късно, около 1511 г., се преместил в Иверския манастир. Там се посветил на преписване на богослужебни книги и се прочул като един от най-добрите книжовници и калиграфи на Света гора. От неговата ръка са запазени множество ръкописи, главно с богослужебно съдържание.
Славата за неговата добродетел достигнала и до Константинопол. Патриарх Теоклит пожелал да го повика, за да го ръкоположи за митрополит Солунски. Но преподобният, който бягал от човешката слава, разбрал намерението му и, за да избегне високия сан, се отказал от свещенството, приел великата схима и се оттеглил в по-голямо безмълвие.
След престой в Иверския манастир той живял известно време край Карея, а после се оттеглил в пустинната местност Капсала, близо до манастира Пантократор. Там, с помощта на прота Серафим, получил килията „Св. Василий“, която обновил. С него живеел и ученикът му монах Исаак.
В това усамотение преподобни Теофил се предал изцяло на умната молитва. Непрестанно призовавал името на Господа Иисуса Христа и с покаяние, сълзи и трезвение очистил сърцето си от страстите. Св. Никодим Светогорец по-късно свидетелства, че чрез тази свещена молитва преподобният придобил смирение, кротост, мир, любов към Бога и ближния, както и духовни дарове — разсъдителност, прозорливост и предузнание.
Когато наближило времето на неговата кончина, той предвидял своя край. Написал изповедание на вярата и духовно завещание, извършил елеосвещение, простил на всички и поискал прошка от всички. След като се причастил със светите Тайни, благодарил от все сърце на Бога. Последните му думи били: „Господи Иисусе Христе, приеми духа ми.“
От дълбоко смирение той заръчал на ученика си Исаак след смъртта му да не известява никого и да не извършва тържествено погребение, а да отнесе тялото му в скрито място в гората. Ученикът изпълнил волята му. Но по Божий промисъл честните му мощи по-късно били намерени. Манастирът Пантократор запазил едната му ръка, която и до днес се пази в благославящо положение, а тялото било положено в църквата „Св. Василий“.
Оттогава мощите на преподобния започнали да източват миро, поради което той бил наречен Мироточиви. Св. Никодим Светогорец пише, че мироточението е рядък и велик Божи дар, свидетелство за особена чистота, целомъдрие и обитаване на благодатта на Светия Дух в човека още приживе.
Житието на преподобни Теофил било разширено от св. Никодим Светогорец, който съставил и службата му. Преподобният се почита като велик подвижник, исихаст и един от най-известните светогорски преписвачи на XVI век.