Преп. Сисой Велики

Преподобни Сисой живял през V век в Египет. Семейството му било бедно с много деца. В продължение на 72 години живее като отшелник в планината на св. Антоний Велики. Преставя се в Господа на 97 г., на 6 юли (вероятно през 429 г.) Той просиял със своята духовна разсъдителност, смиреномъдрие, братолюбие и грижа да върне към покаяние дори един-единствен грешник. Сред подвижниците той се отличил като славен и велик отец, първостепенен духовен борец, образец на въздържание и душа, която се молела за праведни и неправедни, за богати и бедни, за управници и обикновени хора, за клирици и миряни, изобщо за целия свят.

Той живеел на земята, но животът му бил небесен. Бил се издигнал над плътта, която съвършено обуздавал чрез благодатта на Светия Дух и чрез божественото причастяване с Тялото и Кръвта Христови. Паметта му остава пример за всички, които желаят подвижнически живот.

Веднъж преподобни Сисой посетил гроба на Александър Велики. Когато застанал пред него и размислил за величието, в което живял този най-славен цар на елините, за славата, която придобил чрез своите военни подвизи и която го направила герой и завоевател на онази епоха, той потръпнал при мисълта колко непостоянен е животът и колко преходна е славата.

Тогава заплакал и заридавал за суетността на всички тези усилия, които изпълнили целия живот на Александър, но не донесли никаква полза на душата му. Учениците на преподобния изобразили своя духовен отец край гроба и написали следния надпис:

„Като те гледам, гробе, ужасявам се от твоя вид и проливам сълзи от сърцето си, като си спомням общия дълг, който всички трябва да изплатим – смъртта. Как и аз ще премина през такъв край? О, о, смърте, кой може да избяга от тебе?“