Св. Андрей, архиепископ Критски

Св. Андрей, един от великите църковни поети, се родил в Дамаск от благочестиви родители – Георги и Григория. Родителите му го посветили на Църквата в знак на благодарност за това, че проговорил – според биографите му до 8-годишна възраст той не можел да говори. На петнадесетгодишна възраст родителите му го завели в Йерусалим и тамошният Йерусалимски патр. Теодор го взел под свое покровителство. Той бил причислен към клира на Йерусалимската патриаршия като четец, а на 18-годишна възраст патриархът го постригал за монах. В Йерусалим Андрей се отличил сред отците на Божи гроб със своята образованост и добродетел. Според някои негови жития той бил изпратен като представител на патриарха на Шестия вселенски събор (680-681) в Константинопол срещу монофизитите, но изворите не потвърждават негово участие там. Но през 685 г. той наистина отива в столицата, за да подпише изповедта на вярата с решенията на Шестия вселенски събор от името на Йерусалимския патриарх.

След това Андрей останал в столицата, защото Йерусалим бил завладян от арабите и бил ръкоположен за дякон и назначен за управител на сиропиталището „Св. Павел“.

Изключителното усърдие, което проявил в това благотворително учреждение, го издигнало до архиепископ на Крит. Отдаден на задълженията на новото си служение, той се проявил като велик църковен управител, но и като блестящ учител и оратор. Затова цялото му паство го смятало за истински отец.

Като митрополит обаче той взел участие в събора, свикан от Филипик Вардан през 712 г., и подкрепил монофизитството, но след смъртта на Вардан се върнал към православната вяра.

На връщане от Константинопол, където бил отишъл по различни дела, св. Андрей починал през 740 г. на кораба. Погребали го в Ересос на остров Лесбос, в храма „Св. Анастасия“.

Трябва да се отбележи още, че св. Андрей бил най-добрият оратор на своето време. В творбите си той развива богат език, изпълнен с риторични фигури с ненадмината красота. Той пръв представил цялостна система от празнични слова, от които са запазени около тридесет – издадени и неиздадени. Написал множество похвални слова и проповеди. Запазени са около сто канона и многобройни самогласни тропари. Като химнограф той създавал не само текстовете, но и музиката към тях.

Великият канон, който се пее в четвъртък на петата седмица от Великия пост, е най-характерното, оригинално и обширно химнографско произведение на св. Андрей Критски. Вероятно той е бил написан в Константинопол или в мястото на неговата кончина, Ересос на Лесбос, в напреднала възраст.