Св. мъченик Потит Сердикийски

Св. великомъченик Потит е един от най-ранните известни по име Христови мъченици, свързани със Сердика, днешна София. Той живял през II век, по времето на римския император Антонин Пий, и според най-ранните житийни сведения бил роден именно в Сердика, а не в Сардиния, както по-късно започнало да се предава в някои западни извори.

Св. Потит произхождал от заможно семейство. Баща му се казвал Хилас и бил езичник. Още от ранна възраст обаче детето Потит повярвало в Господа Иисуса Христа и приело християнската вяра с такава твърдост, че никакви заплахи не могли да го отклонят от нея. Баща му се опитвал по различни начини да го отвърне от Христа и дори го затворил, но светецът останал непреклонен. По молитвите, вярата и свидетелството на своя син самият Хилас повярвал в истинния Бог.

След това, по Божий промисъл, св. Потит бил чудесно пренесен в Епир. Там той продължил да проповядва Христовото име и извършвал чудеса. Изцелил от проказа Кириаки, съпругата на един римски сенатор, и чрез това чудо тя, нейният съпруг и целият им дом приели свето Кръщение.

По-късно светецът се озовал в планината Гарган в Южна Италия, където се отдал на молитва. Славата му на Божи угодник и чудотворец се разнесла надалеч. Когато дъщерята на император Антонин била тежко измъчвана от бяс, нечистият дух чрез нейната уста заявил, че само Потит може да го изгони. Затова императорските служители довели светеца в двореца.

Св. Потит се помолил на Господа и изгонил беса от девойката. Той изцелил и самия император, който междувременно също се разболял. Но вместо да отдаде благодарност на Христа, императорът поискал светецът да принесе жертва на езическите богове. Потит отказал и открито изповядал, че всяко изцеление идва от единия истински Бог.

Тогава императорът се разгневил и заповядал светецът да бъде подложен на тежки мъчения. Изтръгнали езика му и изболи очите му, но и така той продължил да слави Христа и да изобличава идолското нечестие. Хвърлили го на лъвове, но зверовете кротко склонили глави пред него. После го хвърлили във врящо масло, но и оттам той излязъл невредим, запазен от Божията сила.

Накрая, виждайки, че не може да сломи вярата му, императорът заповядал св. Потит да бъде посечен с меч. Така, едва тринадесетгодишен, светият мъченик предал душата си на Господа около 160 г. Според житието му от тялото му вместо кръв потекло мляко — знак за чистотата на детето-мъченик и за Божията благодат, която го прославила.

Паметта на св. Потит се съхранила особено силно в Южна Италия, където той бил почитан през вековете като велик мъченик и чудотворец. В родната му Сердика обаче споменът за него постепенно бил забравен. Днес възстановяването на неговата памет е и връщане към най-древните християнски корени на София, града, от който произлязъл този млад свидетел на Христовата истина.

Св. мъченик Потит загива на 13 януари, но в Православната църква като ден на неговата памет се е утвърдила датата 1 юли, както е в Житията на светците на св. Димитрий Ростовски. В западната традиция паметта му се отбелязва на 14 януари.

През 2020 г. папа Франциск дари на България по молба на Българския патриарх Неофит частица от мощите на св. Потит и свщмчк Климент, папа Римски, който преди това е бил епископ на Сердика. Те се съхраняват в църквата “Св. София”.