Прпмчца Eвдокия

Света Евдокия, наричана също самарянката, се родила в Илиопол, в областта Ливанисия във Финикия, по времето на император Траян (98–117 г.). Първите години от живота си тя прекарала в грях и разпътство, като с ослепителната си красота увличала мнозина мъже в греховен живот и същевременно натрупала голямо богатство. Но Божията благодат благоволила да извърши чудна промяна и в душата на Евдокия. След тежко заболяване тя напуснала града и своя греховен живот, за да се върне там една година по-късно. Понеже желаела да остане непозната, се заселила в края на града. Там се запознала с един монах на име Герман и чрез неговите наставления се покаяла. Според преданието тя го попитала дали дори тя може да се спаси от Съда. Герман ѝ казал да остане сама в стаята си една седмица, като пости и се моли. Евдокия изпълнила наставленията му и в края на седмицата имала видение на архангел Михаил, който я уверил в любовта на Христос към всички хора. Видението било следното: тя видяла Божи ангел, който я водел към небето, а други ангели я поздравявали. В същото време някакъв черен дух викал и казвал, че му е сторена голяма неправда, защото Евдокия станала християнка. Оттогава животът ѝ се променил.

Тя отишла при епископ Теодот и била кръстена. Раздала цялото си имущество за благотворителното дело на местната църква и отишла в манастир, където заживяла подвижнически живот. По-късно обаче била отвлечена от някогашните си любовници и отведена при Аврелиан, за да бъде съдена. Светицата обаче чрез молитвата си успяла да възкреси мъртвото дете на царя и да привлече и самия него към християнството. По-късно била изправена пред управителя Диоген, който я оставил свободна, след като светицата отново извършила чудо. Накрая тя била обезглавена по заповед на Викентий и така получила венеца на мъченичеството.

Тя била мъченически убита на 1 март 107 г. В синаксарите нейната памет се отбелязва на тази дата. В българския църковен календар тя се чества на 4 август.