Първо и второ намиране на честната глава на Господния предтеча и кръстител Иоан

> Когато била отсечена честната глава на свети Иоан Предтеча, дъщерята > на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази нечестива > жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, > и като се погаврила с честната глава, не позволила да я предадат на > погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако > погребат тялото му заедно с главата, Иоан ще възкръсне и отново ще > почне да я изобличава. Учениците на свети Иоан Кръстител тайно взели > тялото му и през нощта го погребали в самарийския град Севастия. А > Иродиада закопала главата на светия Предтеча дълбоко в тайно безчестно > място в двореца си. Само жената на Иродовия домакин Хуза, на име > Иоана, за която споменава свети евангелист Лука, знаела това място. > Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят пророк и за > поругаването над честната му глава, тя взела главата тайно през нощта, > поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един > от имотите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала > до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той започнал да си мисли дали пък > това не е Иоан и като не намерили главата, изпаднали в недоумение. > Ирод дори казал на домашните си следните думи за Иисуса: > > – Това е Иоан, комуто аз наредих да отсекат главата. Сега той е > възкръснал от мъртвите, и затова чрез него стават чудеса. > > След много време един знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в > Иисуса Христа. Като оставил света, той дошъл в Иерусалим, купил това > място на Елеонската планина, което някога принадлежало на Ирод, > построил си там килия и станал монах, като изпълнявал заповедите > Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна църква, той > започнал да копае ров за основите. И по Божий промисъл той намерил > скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По > различни благодатни знамения и чудеса и по откровение от Бога той > разбрал, че тази глава принадлежи на свети Иоан, и започнал с голямо > благоговение да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието > се разпространило по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо > Истинния Бог, поставили навсякъде в Иерусалим техни изображения и им > принасяли скверни жертви. Виждайки това и предчувствайки кончината си, > този монах отново скрил в земните недра светата глава на Предтечата: > боял се да не би след кончината му някой да започне да постъпва с нея > безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата > му. След кончината му тази църква остаряла, разрушила се и дори се > изравнила със земята, така че дълго време никой не знаел, къде се > намира честната глава на свети Иоан Кръстител. > > Когато великият цар Константин се възкачил на престола и просветил > земята си със свето Кръщение, майка му – света Елена, започнала да > възобновява и да очиства всички иерусалимски светини. Тя привела и > светата планина в цветущо състояние. В това време двама монаси, > подвизаващи се на изток, се уговорили да отидат заедно в Иерусалим, да > се поклонят там на честния Кръст, намерен от царица Елена, и на гроба > Господен и да видят светините на тази земя. Като пристигнали в > Иерусалим, те започнали да обхождат светините, да им се покланят и да > се молят на Господа. Тук свети Иоан Предтеча се явил на един от тях в > сънно видение, открил му мястото, където била погребана честната му > глава, и му наредил да я вземе от земните недра. Като се пробудил, > монахът разказал видението на своя другар, но последният го счел за > обикновен сън и сам не повярвал, и на другия внушил същото. На > следващата нощ свети Иоан се явил повторно, но вече на всеки монах > поотделно, и рекъл: > > – Станете, оставете неверието и леността си и направете това, което > ви беше известено. > > Като се събудили, двамата започнали да си разказват един на друг > видяното от тях, а после отишли на мястото, което им било посочено в > сънното видение. Там започнали да копаят земята и намерили безценно > съкровище – светата глава на Христовия Кръстител. Като я сложили в > чувал, направен от камилска вълна, те се върнали обратно. > > В това време един беден грънчар от град Емеса бил принуден вследствие > на нищетата да остави отечеството и жена си и да отиде в друга страна. > По пътя срещнал двамата монаси, носещи със себе си главата на > Кръстителя; присъединил се към тях и продължил пътя си заедно с тях. > Като си намерили спътник, монасите му дали да носи чувала с главата на > Кръстителя. А той, като не знаел какво носи, продължил спокойно пътя > си. Изведнъж му се явил свети Иоан Предтеча и му рекъл: > > – Остави спътниците си и бягай от тях с чувала, който държиш в ръцете > си. > > Светецът наредил това, защото виждал леността и нерадението на > монасите, които отначало не вярвали на явяването му, а после не > пожелали сами да носят честната му глава и я поверили на обикновен и > непознат за тях човек. В същото време светецът искал да окаже > благодеяние на този беден човек и да го насочи към добър път и > богоугоден живот. Подчинявайки се на светеца, този човек се скрил от > монасите, избягал от тях и се върнал у дома при жена си, носейки > честната глава на Кръстителя като някакво най-драгоценно от всички > земни съкровища. И Господ, заради главата на свети Иоан Кръстител, > благословил дома му с всичко необходимо. Грънчарят започнал да живее > сред изобилие, като забравил за предишните си нещастия. Но той не се > възгордял: давал щедра милостиня на бедните и сиромасите от > богатството си. Помнейки твърдо, че е получил всичко това заради > благоговението пред Христовия Предтеча, той винаги почитал светата му > глава, ежедневно кадил пред нея тамян, палел светилници, молил се и се > стараел да живее честно и да постъпва според заповедите Христови. > Когато приближило времето на кончината му, по заповед на самия Христов > Кръстител той положил светата глава в съд за вода, заключил този съд в > ковчег и като го запечатал, предал това съкровище на сестра си. При > това  разказал подробно как заради тази честна глава се избавил от > крайна бедност и станал богат човек. Завещал на сестра си винаги > благоговейно и честно да съхранява тази свята глава и никога да не > отваря ковчега, докато самият свети Иоан не благоволи за това. Преди > смъртта си тя трябвало да предаде това съкровище на някой богобоязлив > и добродетелен мъж. > > Така светата и честна глава на Христовия Предтеча, като преминавала > дълго време от един човек в друг, била съхранявана сред благочестиви > християни; накрая била предадена на някой си иеромонах Евстатий, който > живеел в една пещера недалеч от Емеса; той бил заразен с ереста на > Арий и нямал страх Божий. Болните, които идвали при него, получавали > изцеление от чудесната благодат, изхождаща от главата на свети Иоан > Предтеча, която той държал на тайно място. Но Евстатий започнал > подобно на крадец да приписва тази благодат на себе си и на ереста си, > като се стараел да скрие от хората истинската причина за тези чудесни > изцеления и чрез това отклонил мнозина към своята ерес. Но накрая > жителите на Емеса узнали зловерието му. Емеският княз, като се > посъветвал с епископа, заповядал да го изгонят от пещерата и от > пределите на тази област. Евстатий започнал да умолява изпратените да > го оставят през този ден в пещерата, обещавайки да си тръгне на > следващата сутрин. Когато пратениците се съгласили, през нощта той > скрил съда със светата глава дълбоко под земята; понеже се надявал, че > като измине известно време, ще се върне обратно, ще вземе това > съкровище и като върши чудеса с помощта на светата глава на Предтеча, > отново ще разпространява и ще утвърждава ереста си. Но надеждите на > еретика не се сбъднали. Когато той напуснал пещерата, в нея се > поселили някакви благоверни и добродетелни монаси, тъй че той не можел > да влезе в нея и да вземе оставеното там съкровище. > > След известно време на това място се събрали братя и бил основан > манастир. Но никой не знаел, че в тази пещера се намира честната глава > на Предтеча. Чак след много Маркел, време архимандритът на тази Емеска > обител, мъж, изпълнен с добродетел, я открил, за което той разказва > така: > > “Благословен е Бог Иисус Христос! Той сподоби мен, Своя раб Маркел, да > видя видение по време на нощен сън. Това стана на 18 февруари в > средопостната седмица на светата Четиридесетница. Видях всички врати > на нашата обител отворени и как през вратите нахлува река. Удивих се и > си помислих откъде ли идва толкова много вода. Размисляйки за това, > изведнъж чух глас от много ликове, които с шум идваха по водата от > изток. Всички те – всеки на свой собствен език – възгласяха: > > – Явява се свети Иоан, Кръстителят Христов! > > С такива възгласи те влязоха в манастира. А аз, обзет от страх, вече > забравих за водата; като се отдалечих от вратата, се изкачих на върха > на стълбата. Като стоях на нея, ми се стори, че в обителта виждам два > двора: единият беше на запад, а другият – на юг; по средата им стоеше > голямата църква. Всеки лик, като влизаше в западния двор, се насочваше > към църквата; след като се покланяше тук, той излизаше през южната > врата. Когато шествието на ликовете престана, отново чух гласовете на > другите, които казваха: > > – Това е светият и велик Иоан Кръстител. > > Като погледнах, го видях в църквата. С него имаше двама мъже, които > стояха от двете му страни. В това време чиновете започнаха да > пристъпват към свети Иоан и да приемат благословение. И аз реших да > пристъпя към Кръстителя и да получа благословение от него. Със страх и > трепет влязох последен, извърших земен поклон пред Кръстителя и се > допрях до нозете му. А той ми нареди да се изправя, прегърна ме с > любов, като докосваше лицето ми, взе съд, пълен с мед, и ми го подаде > с думите: > > – Приеми благословение! > > Като каза това, се отдалечи. Когато се готвех да тръгна след него, > забелязах огнен стълб, който вървеше пред светеца. Ужасен от това > видение, се събудих. Когато настъпи следващата вечер, наредих на > братята да пеят стиховете на псалмите, влизащи в обичайното правило. > По време на това пение един брат на име Исаакий, като погледна нагоре, > видя през прозореца, че в пещерната църква, където беше скрита > честната глава на свети Иоан, гори огън. Като видя това, той > възкликнал: > > – Отче, погледни! В светата пещера гори огън! > > – Не бой се, брате – казах му аз, – но като се осениш с кръстното > знамение, пази мълчание за това. > > След това изминаха пет дни. През нощта на шестия ден, щом заспах, > някаква ръка ме побутна три пъти по десния хълбок и се чу глас: > > – Ето, аз съм даруван на вас; стани, последвай звездата, която ще > върви пред теб, разкопай мястото, на което ще те заведе, и ще ме > намериш. > > С трепет и страх станах от сън, седнах на одъра си и виждам: пред > вратата на килията ми сияе звезда. Ужасих се, но като се осених с > кръстното знамение, излязох; звездата вървеше пред мен; следвайки я, > влязох в пещерата; когато стигнах до мястото, където се намираше > честната глава на Предтечата, звездата изведнъж стана невидима. Паднах > на земята и въздадох хвала на Господа. След дълга молитва запалих > свещ, прикадих с тамян и започнах да копая, призовавайки името > Господне. Докато копаех, се чуваше голям шум, а земята беше твърда > като мед. Дълго се трудих; накрая намерих тухли; като ги отместих, > видях каменна плоча; с голям труд я извадих от ямата и там намерих > свещен съсъд, в който почиваше честната глава на Предтечата: радвайки > се и в същото време ужасявайки се, взех свещ и тамян, дръзнах да взема > съсъда, поклоних се и като го закрих отново, излязох от пещерата. При > вратите ме срещна архимандрит Генадий, който беше дошъл в нашата > обител. Той ме въведе в пещерата и като се помоли, започна да ми > разказва своето видение. > > – Видях – започна той разказа си – като че ли ние двамата стоим на > същото място, където се намираме и сега. Тук имаше много ечемичен > хляб, който беше по-чист и по-светъл от слънцето. В пещерата влизаше > множество народ, който приемаше този хляб от ръцете ни. Въпреки това > хлябът не намаляваше, напротив, все повече се увеличаваше. > > Това ми разказа Генадий. Тогава разбрах, че това негово видение е било > от Бога, и че то означаваше неоскъдяващата благодат на Кръстителя > Христов, която изобилно щеше да се подава на всички на това място. > Затова и аз му разказах за моето видение и му показах безценното > съкровище, което бях намерил. Щом го видя, той се възрадва и > започнахме да се съвещаваме как да постъпим най-добре. Посъветвах го > отначало да не казваме никому за това, дори и на главния пастир на > църквата – Емеския епископ Ураний, но най-напред да известим за това > блажения старец Стефан, който, пребивавайки в Даромийския манастир, се > подвизаваше с постнически подвиг. А той трябваше да съобщи за това на > епископа, с когото го свързваше голяма дружба. Но като отидохме в > Даромийския манастир, не заварихме стареца, защото беше отишъл да > навести другите си манастири. Тогава изпратихме да повикат дякон > Кириак, който заемаше първо място в съборния храм на този град. Като > дойде при нас, Кириак ни поздрави в Христа и ни разказа за своето > видение. То във всичко беше подобно на това, което беше видял Генадий. > Тогава му разкрихме нашата тайна. И двамата започнаха да говорят, че > това трябва да се каже на епископа, но аз реших да чакам завръщането > на преподобния Стефан. Изминаха пет дни. На шестия – беше събота – > седяхме заедно и беседвахме. Изведнъж паднах на колене: някаква болка > внезапно ме порази. Не можех нито да се изправя, нито да помръдна. > Спътниците ми, чудейки се, започнаха да се молят на Господа за мен. > Като завършиха молитвата, те ми казаха: > > – Не ти ли казахме, че трябваше да разкажем на епископа за тайната? > > Тогава и самият аз осъзнах, че не постъпих добре, като не разказах на > епископа за тази тайна, за която трябваше да съобщя за слава Божия; а > междувременно болката не ми минаваше. Вечерта, след извършването на > обичайното молитвено пение, при мен дойдоха Генадий и Кириак и ми > казаха: > > – Дадохме си дума да разкажем на архиерея за тайната ти по време на > утренята до изгрев слънце. > > А аз им отговорих: > > – Решението ви е добро; нека бъде така, както казахте. > > И в момента, в който се съгласих с тях, се почувствах съвършено здрав: > болестта ми премина. На сутринта се отправихме към града и срещнахме > епископа, когато излизаше от църквата след утренята, и му разказахме > всичко за намирането на честната глава на Христовия Кръстител Иоан. > Епископът силно се зарадва на тази новина. Но ни забрани засега да > разказваме на други и ни нареди да се върнем в обителта си. А на > сутринта самият той дойде при нас с презвитери и дякони. Като отслужи > съборно Божествена литургия, той приближи към мястото, където се > намираше съсъдът с честната глава. Когато дяконът възгласи: “Като > преклоним колене, на Господа да се помолим”, всички паднахме ничком. В > това време епископ Ураний възнасяше молитва; щом я завърши, той взе > съсъда с честната глава. Един от презвитерите, които бяха с епископа, > на име Малх, не повярва на това и каза: > > – Откъде би могла да се появи тук главата на Предтечата? > > Като каза така, той дръзко постави ръката си върху съда и се допря до > косата на честната глава на Кръстителя. Изведнъж, заради неверието му, > ръката му изсъхна и се залепи за съсъда. Като видяхме това, всички се > ужасихме. Епископът с всички присъстващи започна прилежно да възнася > молитва към Бога. Чак тогава Малх, и то с голям труд, успя да отмести > ръката си от съда, но си остана болен. Ураний заедно с целия църковен > клир взе свещения съсъд с лежащото в него съкровище, пренесе го в > светата църква и го положи в дяконника в олтара. Тази светиня се > съхраняваше там дотогава, докато в Емеса не беше изграден специален, > благолепно украсен храм в чест на Христовия Предтеча[8]. Малко време > преди пренасянето на светата глава в този храм, Иоан Кръстител се яви > във видение на невярващия презвитер Малх и му нареди при пренасянето > на главата да докосне с ръка свещения съсъд. Като постъпи така, > презвитерът получи изцеление.” – С това завършва повествованието на > блажения Маркел. > > Друг писател, свети Симеон Метафраст, в житието на преподобна Матрона > разказва още и следното за намирането на честната глава на Предтечата. > По онова време един човек, който орял нивата си, забелязал, че на едно > място, а именно там, където тогава били пещерата и манастирът, от > земята излиза огън. Той виждал това не веднъж: в течение на много дни > огънят непрестанно излизал от земята. В един неделен ден, именно в > този, в който Маркел, Генадий и Кириак отишли при епископа, този човек > също отишъл в град Емеса и разказал на епископ Ураний за чудесния > огън. Епископът се отправил заедно с духовни лица към това място – > това била същата пещера, където някога живеел еретикът Евстатий. Като > се помолил, епископът наредил да копаят на това място. Когато > заповедта му била изпълнена, намерили на това място съсъд. Не злато и > не сребро имало в него, но в него се съхранявало съкровище, много > по-драгоценно от всички земни съкровища – главата на светия Предтеча и > Кръстител Господен Иоан. Мълвата за това се разпространила навсякъде: > започнали да идват не само жителите на Емеса, но и обитателите на > всички околни градове и села. И преподобна Матрона заедно с всички > сестри дошла тук от манастира си, за да се поклони на честната глава. > Честната глава на Кръстителя източвала благовонно миро, с което > свещениците помазвали кръстообразно главите на събралите се хора. > Преподобна Матрона взела част от това миро в мъничко ковчеже, желаейки > да го отнесе в манастира си за благословение. Но около нея се тълпял > множество народ: всички искали да получат благословение от свещениците > и да бъдат помазани с миро. Някои, като забелязали, че преподобната > носи в ковчежето си миро, я помолили да ги помаже, понеже самите те по > никакъв начин не можели да стигнат до свещениците, и тя изпълнила > молбата им. Сред народа се намирал един слепец по рождение. И той се > обърнал към нея със същата молба. Тя помазала очите му и той в същия > миг прогледнал. Това предава свети Симеон Метафраст за намирането на > главата на Предтечата. > > След известно време светата глава на Иоан Кръстител била пренесена от > Емеса в Константинопол. Тук на едно място, наречено Евд, по царска > заповед бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава. > По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били > изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе > и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, > бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе > си главата на Кръстителя и я занесли в Комана, където някога се > преставил свети Иоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, > като я положили в сребърен съсъд. Тази драгоценна светиня се > съхранявала тук в неизвестност до времената на цар Михаил, син на > Теофил и на майка му царица Теодора, която отново утвърдила > православието. През царуването на Михаил тази светиня отново била > намерена  по Божествено изволение и била пренесена в Цариград от > патриарх Игнатий, в чест и слава на Христа, нашия Бог, прославян с > Отца и Светия Дух во веки. Амин. > > Тропар: > > Просияла от земята, Предтечевата глава изпуска лъчи на нетление за > изцеление на верните; във висините събира множество ангели, на земята > призовава човешкия род, да отдадат единогласно слава на Христа. > > Кондак: > > Пророче Божий и Предтече на благодатта, намерили твоята глава като > свещена роза от земята, винаги получаваме изцеление, защото пак, както > и преди, в света проповядваш покаяние.