Празникът Шатри (евр. Сукот) е един от трите големи юдейски празника, свързани с поклонение в Йерусалим, при които израилтяните се събирали пред Господа. Името му идва от обичая народът в тези дни да живее в шатри или колиби, направени от клони, в памет на времето, когато Израил странствал в пустинята след изхода от Египет (Лев. 23:42–43). Празникът започвал на петнадесетия ден от седмия месец и продължавал седем дни (Лев. 23:33–36).
В Стария Завет празникът има двоен смисъл. От една страна, той напомня за странстването през пустинята и за Божията закрила над Израил, когато народът е живял в шатри след извеждането си от Египет (Лев. 23:42–43). От друга страна, той е земеделски празник, свързан със завършека на прибирането на реколтата и с радостта пред Господа за плодовете на земята (Изх. 23:16; Втор. 16:13–15).
В периода на Втория храм празникът Шатри бил свързан и с особено тържествен воден обред. Всяка сутрин по време на празника свещеник отивал до извора Силоам, наливал вода в златен съд и я донасял с процесия в Йерусалимския храм. Там водата се изливала при жертвеника, като обредът бил съпроводен с пеене на псалми и радостно участие на народа. Този ритуал не е подробно описан в Стария Завет, но е засвидетелстван в по-късната юдейска традиция и се свързва с молитвата за дъжд, плодородие и Божие благословение през настъпващия сезон.
В Новия Завет празникът Шатри има особено значение в Евангелието според Йоан. Евангелистът отбелязва, че „наближаваше юдейският празник Шатри“ (Йоан 7:2). Братята на Иисус Го подканят да отиде в Юдея, но Той първоначално отказва да отиде явно (Йоан 7:3–8). По-късно все пак отива в Йерусалим, но „не явно, а като тайно“ (Йоан 7:10).
По време на празника Иисус поучава в храма. Това предизвиква удивление сред юдеите, които се питат как Той познава Писанията, без да се е учил при тях (Йоан 7:14–15). Неговото учение поражда спор: едни Го смятат за пророк или Христос, а други се съмняват в Него заради произхода Му от Галилея (Йоан 7:40–43).
Най-важният новозаветен момент е свързан с последния, велик ден на празника. Тогава Иисус възгласява: „Който е жаден, нека дойде при Мене и да пие“ (Йоан 7:37). След това добавя, че от вярващия в Него „ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:38). Евангелистът пояснява, че Христос казва това за Светия Дух, Когото ще приемат вярващите в Него (Йоан 7:39).