Хорив (или Хорев) е библейско название на планината или планинската област, свързана с Божието откровение към Моисей и със сключването на Завета между Бога и Израил. В много случаи Хорив се отъждествява със Синай.
Етимологично обикновено се свързва с еврейския корен חרב (ḥ-r-b), който носи значения като „сух“, „изсъхнал“, „пуст“, „опустошен“. Еврейската форма е: חֹרֵב – Ḥōrēḇ. Етимологията съответства на пустинния характер на планината/областта, където според библейската традиция Бог се открива на Моисей и сключва Завета с Израил.
Името Хорив се свързва преди всичко с призоваването на Моисей. Именно при „Божията планина Хорив“ той вижда горящата, но неизгаряща къпина и получава призива да изведе Израил от Египет (Изх. 3:1–2). По-късно Хорив е мястото, където народът получава вода от скалата, след като Моисей удря скалата по Божия заповед (Изх. 17:6). Това превръща Хорив не само в място на откровение, но и в място на Божия грижа към народа в пустинята.
Хорив има особено значение и като място на Закона. В книга Второзаконие именно Хорив е планината, при която Израил стои пред Бога и получава заповедите на Завета (Втор. 4:10; 5:2; 9:8; 18:16). Затова названието често се използва в контекст, който подчертава не толкова географската страна, колкото богословския смисъл на събитието: Бог се открива, говори на народа и установява заветни отношения с него.
В Стария Завет Хорив е свързан и с пророк Илия. След бягството си от царица Йезавел Илия стига до „Божията планина Хорив“, където преживява Божието явяване не в бурята, земетресението или огъня, а в „тихия и тънък глас“ (3 Цар. 19:8–12). Така Хорив става място не само на гръмовното откровение на Закона, но и на по-тихото, вътрешно разпознаване на Божието присъствие.
В Новия Завет названието Хорив не се среща самостоятелно, но се използва Синай. Новозаветните автори използват Синай като символ на старозаветното откровение, Закона и страха пред Божието величие, но също и като контраст към новозаветната свобода, благодатта и небесния Йерусалим в Христос (Деян. 7:30, 38; Гал. 4:24–25; Евр. 12:18–21).