Херувимите са висши небесни същества, принадлежащи към ангелските сили, които в Свещеното Писание се представят като носители на Божията слава и действие в света. Видението на пророк Иезекиил (Иез. 1:5–11, 13–14) разкрива тяхната тайнствена и величествена природа: те са проникнати от Духа Божий (Иез. 1:12, 20), движат се според Неговата воля и изпълняват Неговите повеления (Иез. 10:9–11, 16–17). Над тях пребъдва Божията слава (Иез. 1:22, 26–28; 10:4, 18, 20), а шумът на крилете им е уподобен на гласа Божий (Иез. 1:24; 10:5), което подчертава тяхната непосредствена свързаност с Божието откровение.
Етимологията на думата „херувим“ (евр. כְּרוּב – kerūv, мн. ч. כְּרוּבִים – kerūvīm, гр. език χερουβίμ) не е напълно сигурна, но в науката се предлагат няколко основни хипотези: Акадската е най-разпространена. Според нея думата произлиза от karābu, kurību – „благославям“, „застъпвам се“, „служа пред божество“. В този смисъл херувимите са служители и посредници пред Бога, което съответства на библейската им функция около Божия престол.
Още в началото на библейската история херувимите са поставени при входа на Едемската градина, за да пазят пътя към дървото на живота (Бит. 3:24), като по този начин се явяват пазители на светостта и границата между божествения и падналия човешки свят.
В култовия живот на Израил те заемат централно място: изобразени са от злато върху умилостивилището (капакът) на Ковчега на завета (Изх. 25:18–20), където символизират престола на Бога.
Между двама херувими Бог говори с Мойсей (Изх. 25:22; Чис. 7:89), което свидетелства за тяхната роля като място на богоявление. Поради това те са наричани „херувими на славата“ (Евр. 9:5), а Божието присъствие често се описва като пребъдващо „над херувимите“ (Пс. 79:2; 98:1).
Херувимите присъстват и в архитектурата и украсата на скинията и храма: техни изображения са втъкани в завесите (Изх. 26:1, 31), изобразени са върху стените, вратите и различни култови предмети (3 Цар. 6:32, 35; 2 Пар. 3:7, 14; 3 Цар. 7:29, 36). Тяхното присъствие в тези свещени пространства подчертава идеята за небесната реалност, която се отразява в земното богослужение. Образът на „полет върху херувими“ (2 Цар. 22:11; Пс. 17:11) служи като поетично изразяване на Божието величие, сила и царска власт над творението.