Страшният съд () е окончателният и всеобщ Божи съд в края на времената, при което ще бъдат съдени всички хора – живи и мъртви – според техните дела, думи и мисли. Той е предсказан още в Стария Завет от пророците (Пс. 9:8–9; Ис. 2:10–21; Дан. 7:10; Иоил 3:13–17), ясно е възвестен от Самия Христос (Мат. 25:31–46; Йоан 5:25–29) и потвърден от апостолите (Деян. 17:31; Рим. 14:10; 2 Кор. 5:10; Евр. 9:27), като учението за него има догматичен характер в Църквата.
Бог е определил ден за този съд (Деян. 17:31), но точният му момент е известен единствено Нему (Мат. 24:36). В Свещ. Писание той се назовава с различни изрази: „ден на гнева“ (Рим. 2:5), „ден Господен“ (1 Сол. 5:2), „велик и страшен ден Господен“ (Иоил 2:31), „ден на откровението на праведния съд Божий“ (Рим. 2:5), „ден на погибелта“ (2 Петр. 3:7). Съдия ще бъде Христос, на Когото Отец е предал съда (Йоан 5:22), а светиите ще участват в съда с Него (1 Кор. 6:2–3; Откр. 20:4).
Страшният съд обхваща всички народи и всички хора – малки и големи, вярващи и невярващи (Мат. 25:32; Откр. 20:12). Той ще бъде извършен с пълна правда и без лицеприятие (Рим. 2:11), като всеки ще бъде съден според делата си (Мат. 16:27), думите си (Мат. 12:36) и дори мислите си (Рим. 2:16). „Книгите“ ще се отворят (Дан. 7:10; Откр. 20:12), и нищо скрито няма да остане неразкрито (Екл. 12:14). Тези, които не са записани в книгата на живота, ще бъдат осъдени (Откр. 20:15).
Нечестивите ще бъдат поразени от ужас, ще бъдат осъдени и ще получат вечно наказание (Мат. 25:41; Откр. 6:15–17), като няма да могат да избегнат съда (Рим. 2:3). Особено строго ще бъдат съдени онези, които са отхвърлили Евангелието (Мат. 10:14–15). Сатана и неговите ангели също ще бъдат осъдени (Мат. 25:41; Откр. 20:10).
За вярващите обаче Страшният съд не е за осъждане, а за оправдание и въздаяние (Йоан 5:24; Рим. 8:1). Съзнанието за неизбежността на този съд подтиква човека към покаяние (Деян. 17:30–31), към бдителност и молитва (Мат. 25:13) и към милосърдие, защото „с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени“ (Мат. 7:2). Така Страшният съд се явява не само край на историята, но и окончателно откриване на Божията правда, истина и любов.