Сатана (евр. שָּׂטָן, śāṭān) означава „противник“, „враг“, „обвинител“. В библейските текстове думата първоначално може да се използва и за хора (3 Цар. 11:25; 2 Цар. 19:23; Зах. 3:2; Мат. 4:10). Гръцкият еквивалент е διάβολος („дявол“), което означава „клеветник“, „обвинител“ (Мат. 4:1; 1 Йоан 3:8; Откр. 12:10; Йоан 6:70).
В Библията се срещат и други наименования за това същество: „лукавият“ (Мат. 13:19; 1 Йоан 5:19); „князът на този свят“; (Йоан 12:31; 14:30; 16:11); „богът на този век“ (2 Кор. 4:4)
„изкусителят“ (Мат. 4:3); „древният змей“ (Откр. 12:9; 20:2).
Сатана в библейското откровение е представен като личностно духовно същество, противостоящо на Бога и на Неговия замисъл за човека.
Основни характеристики: той е лъжец и „баща на лъжата“ (Йоан 8:44); обвинител на човеците (Откр. 12:10; Зах. 3:1)
изкусител и съблазнител (Мат. 13:19; Лука 22:31); заслепява умовете (2 Кор. 4:4); може да се преобразява (2 Кор. 11:14);
действа чрез болести и страдания (Лк. 13:16; 2 Кор. 12:7).
Той участва и в конкретни събития: влиза в Юда (Йоан 13:27)
подтиква към грях (Деян. 5:3); упражнява власт над падналия свят (Еф. 2:2).
Сатана има „царство“ и служители: негови ангели (Мат. 25:41; Откр. 12:7); демони / бесове (Лк. 8:31; Марк 16:9; Откр. 16:14)
негови „ученици“ или последователи (Откр. 2:9; 3:9). Неговото “царство” противодейства на установяването на Божието царство сред хората.
Въпреки временните си „победи“, сатана е вече победен в Христос: „видях сатаната да пада като светкавица от небето“ (Лука 10:18); Христос разрушава делата на дявола (Йоан 3:8)
чрез смъртта Си унищожава силата му (Евр. 2:14). Окончателният му край е описан в Откровение на Йоан: той е свален и ограничен (Откр. 12:9; 20:2) и окончателно осъден и хвърлен в огненото езеро (Откр. 20:10).