Самария е област в централната част на древна Израил, съответстваща главно на териториите на племената Ефрем и Манасия (Нав. 17:17–18; Ис. 28:1). Поради политическото си значение, името „Самария“ често се използва и като обозначение на цялото Северно царство Израил (Иез. 16:46, 51; Ос. 8:5–6).
Областта е била планинска и плодородна (Иер. 31:5; Амос 3:9), с множество градове (3 Цар. 13:32), играеща ключова роля в религиозния и политическия живот на северните израилтяни.
Градът Самария става столица на Северното царство Израил.
Основан е от цар Амврий (3 Цар. 16:23–24). Наречен е по името на Семер (Семира), собственика на хълма. Разположен е върху хълм („планина“) (Амос 4:1; 6:1). Наричан е „глава на Ефрем“ (Ис. 7:9)
Самария е била: място на коронация на израилските царе (3 Цар. 21:1; 4 Цар. 3:1, 6); място за тяхното погребение (3 Цар. 16:28; 22:37; 4 Цар. 13:13) и силно укрепен център (4 Цар. 10:2).
В близост до него се е намирал водоем (3 Цар. 22:38), а пророк Елисей е пребивавал и пророкувал там (4 Цар. 2:25; 5:3; 6:32).
Самария често е била обект на военни конфликти:
- Обсадена от сирийския цар Венадад (3 Цар. 20:1–12)
- Чудесно избавена според пророчество (3 Цар. 20:13–21; 4 Цар. 7:6–7)
- Преживяла тежък глад (4 Цар. 6:25–29)
- Окончателно превзета от асирийския цар Салманасар (4 Цар. 17:5–6; 18:9–10)
След падането ѝ жителите са отведени в плен в Асирия (4 Цар. 17:6, 23; 18:11) и областта е заселена с чужденци от Асирия (4 Цар. 17:24–25).
Библейските текстове често представят жителите на Самария като горделиви и самонадеяни (Ис. 9:9); нечестиви и склонни към неправда (Иез. 16:46–47; Ос. 7:1; Амос 3:9–10); идолопоклонници (Иез. 23:5; Амос 8:14; Мих. 1:7). Това духовно състояние става причина за многобройни пророчески предупреждения за разрушението на Самария (Ис. 8:4; 9:11–12; Ос. 13:16; Амос 3:11–12; Мих. 1:6).