Откровение (евр. גִּלּוּי – „разкриване“, гр.: ἀποκάλυψις ) означава разкриване или явяване на истина, която е била скрита и недостъпна за човешкия разум. В библейския смисъл това е саморазкриването на Бога към човека, чрез което Той съобщава Своята воля, истина и спасителен промисъл.
В Свещ. Писание откровението означава, че Бог Сам открива Себе Си на хората – чрез пророци, чрез чудеса, чрез Свещеното Писание и най-пълно чрез Господ Иисус Христос.
Апостол Павел казва: „Бог, Който много пъти и по много начини говори някога на отците чрез пророците, в последните дни говори нам чрез Сина“ (Евр. 1:1–2). Така Христос е пълнотата на Божието откровение.
В християнското богословие обикновено се различават два основни вида откровение: 1. Естествено откровение. Това е познанието за Бога чрез творението и съвестта на човека. Апостол Павел пише: „Невидимото у Него… се вижда ясно чрез творенията“ (Рим. 1:20). 2. Свръхестествено откровение. То се дава чрез пророците, чрез Божиите действия в историята и чрез Свещеното Писание. Най-висшата му форма е въплъщението на Божия Син.
Книга „Откровение“. Думата е и название на последната книга на Новия Завет – Откровението на св. апостол Йоан Богослов, известна също на български език като Апокалипсис.. В началото на книгата се казва: „Откровение на Иисуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на Своите раби какво трябва скоро да стане“ (Откр. 1:1). Тази книга съдържа пророческо и символично описание на последните времена, борбата между доброто и злото и окончателната победа на Божието царство.