Велиар (гр. Βελίαρ; евр. בליעל – белиал, „безполезен“, „беззаконен“, „покварен“) е име, което в библейската традиция обозначава олицетворение на злото, противостоящо на Бога и Неговия Месия. В еврейския текст на Стария Завет по-често се среща формата „Велиал“, която първоначално не е лично име, а нарицателно обозначение за беззаконие, поквара или нищожност. С нея се описват хора, които вършат зло и живеят извън Божия закон. Например в 1 Цар. 2:12 се казва за синовете на първосвещеника Илий: „синовете на Илий бяха люде негодни (синове на Велиал); те не познаваха Господа“. Подобни изрази се срещат и в Втор. 13:13; Съд. 19:22; 1 Цар. 25:17, където „синове на Велиал“ означава беззаконни и развратни хора.
В по-късната юдейска литература думата започва да се употребява като лично име, обозначаващо началника на злите сили. В този смисъл Велиар се разбира като противник на Бога, подобно на Сатана. В апокрифната и кумранската литература той е представян като водач на силите на тъмнината, които се противопоставят на Божия народ.
В Новия Завет името се среща в 2 Кор. 6:15, където апостол Павел казва: „Какво съгласие има между Христос и Велиар?“ Тук Велиар е поставен в пряко противопоставяне на Христос и означава олицетворение на злото, т.е. дявола или силите на тъмнината. С този образ апостолът подчертава, че няма общение между светлината и тъмнината, между правдата и беззаконието.