Нагорна проповед е навлязъл в българския език русизъм (Нагорная беседа). Буквално означава “Проповед, произнесена на планината”. На гръцки в Евангелието се използва изразът ἐπὶ τοῦ ὄρους („на планината“, Мат. 5:1), откъдето идва и латинското название Sermo in monte – „проповед на планината“. В християнската традиция това възвишение се свързва с хълмовете край Галилейското езеро, обикновено идентифицирани с т. нар. Планина на блаженствата. Евангелист Лука описва същото учение, изложено в тази проповед, но отбелязва, че Христос „застана на равно място“ (Лука 6:17). Това не противоречи на Матей. Най-вероятно става дума за равна площадка по склона на планината, където Христос говори на събралия се народ.
В Библията планината често е място, където Бог разкрива Своята воля (напр. Синай, където Моисей получава Закона). Когато Христос учи на планината, това показва, че Той е Новият Законодател, който открива пълния духовен смисъл на Божия закон. Затова в Нагорната проповед Той ясно заявява: “„Не мислете, че съм дошъл да наруша Закона или пророците; не съм дошъл да наруша, а да изпълня“ (Мат. 5:17).
След като прекарал нощта в молитва и избрал дванадесетте апостоли, Иисус Христос слязъл с учениците Си от планината и спрял на равен склон. Там Го очаквали ученици и множество народ от Галилея, Юдея, Йерусалим и от крайбрежните области на Тир и Сидон (Лука 6:17).
Господ изцелявал болни и освобождавал обладани от нечисти духове; мнозина се стремели да се докоснат до Него, „защото сила излизаше от Него и изцеляваше всички“. В тази обстановка Христос разкрива духа на Своето Царство и показва кои са истинските наследници на блаженството.
Той се възкачва на възвишение, учениците Го заобикалят и започва великото слово, известно като Нагорната проповед.
Началото на проповедта са деветте блаженства (Мат. 5:3–12; Лука 6:20–23). Те описват духовния образ на човека, принадлежащ на Божието царство. Евангелист Лука добавя и четири „горко вам“, насочени към богатството, самодоволството и човешката слава (Лука 6:24–26).
Нагорната проповед е най-пълното изложение на християнската нравственост и основа на християнската аскетика и етика.