Облак (евр. עָנָן ‘ānān; гр. νεφέλη) обозначава както природното явление, така е и символ на Божието присъствие, слава и покров. В библейския език облакът често стои на границата между видимото и невидимото, той едновременно скрива и открива, затъмнява и осиява.
1. Облачният стълп при Изхода. Когато израилтяните напускат Египет, Господ ги води: „Господ вървеше пред тях денем в стълб облачен, за да им показва пътя“ (Изх. 13:21). Денем стълбът изглеждал като тъмен облак, а нощем – като огнен светлик (Чис. 9:15–16). В традицията той е известен като облачният и огненият стълп. Някои тълкуватели предполагат два отделни знака (облак и огън), но библейският текст представя по-скоро единна теофания, различно проявяваща се според времето на деня. В този случай облакът води народа по пътя; служи като знак за спиране и тръгване; отделя Израил от египтяните (Изх. 14:19–20); свидетелства за постоянната Божия близост.
2. Облакът над Скинията и Ковчега. Облакът често „почива“ над Скинията на свидетелството (Изх. 40:34–38) и изпълва светилището. Той е видим знак на Шехината – Божията слава. Когато пророкът съзерцава славата Божия в храма, „домът се изпълни с дим“ (Ис. 6:4) – образ на величието, което превишава човешкото зрение.
3. Облакът като покров и обещание. Пророк Исаия предсказва: „И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем – облак и дим, а нощем – блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив.“ (Ис. 4:5). Тук облакът е образ на Божията закрила и благоволение, подобно на „облак с късен дъжд“ (Притч. 16:15), символ на изобилие.
4. Облакът на Преображението. На планината Тавор, когато Христос се преобразява, „светъл облак ги осени; и ето, глас от облака казваше: Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 17:5). Облакът тук вече не е мрачен, а светъл – знак, че в Христос славата Божия се явява не само като непристъпност, но и като откровение.
5. Второто пришествие. В апокалиптичния език облакът обозначава величие и божествена власт: „Ето, иде с облаците“ (Откр. 1:7). „Ще видите Сина Човечески… да иде на небесните облаци“ (Мат. 26:64). Тук облакът е царски трон и носител на славата, напомнящ видението на Даниил (Дан. 7:13).