Деяния апостолски (гр. Πράξεις Ἀποστόλων) е книга от Новия Завет, описваща живота и разпространението на първата християнска Църква след Възнесението Христово.
Книгата е написана от св. апостол и евангелист Лука, автор и на третото Евангелие. Тя представлява продължение на неговото Евангелие и е адресирана до същия Теофил (срв. Деян. 1:1). В канона на Новия Завет „Деяния“ заема място непосредствено след Евангелията и преди апостолските послания.
Съдържа 28 глави, съдържащи около 1000–1050 стиха (в зависимост от изданието). По обем е около една десета от Новия Завет.
Книгата обхваща периода от Възнесението Христово до първото затворничество на ап. Павел в Рим (ок. 30–62 г.). Основните събития включват: слизането на Светия Дух в деня Петдесетница (Деян. 2); първата християнска община в Йерусалим; мисионерската дейност на ап. Петър; обръщането и апостолството на св. Павел; разпространението на Евангелието извън юдейските предели; Апостолския събор в Йерусалим (Деян. 15).