Завет (евр. בְּרִית – берит, гр. διαθήκη – диатѝки) в библейския смисъл означава съюз, договор, установено от Бога отношение между Него и човека, основано не на равноправно споразумение, а на Божествено обещание и инициатива. В Свещ. Писание заветът е основната форма, чрез която се разкрива историята на спасението.
Еврейската дума „берит“ означава съюз, обвързване, установено отношение и се използва за завета с Ной (Бит. 9:9), с Авраам (Бит. 15; 17), с Израил на Синай (Изх. 19–24).
Гръцката дума „диатики“ в класическия език означава завещание или разпореждане; в Септуагинта и Новия Завет придобива смисъл на свещен съюз между Бога и човека.
Старият Завет е древният съюз на Бога с човечеството, особено с Израил. Той започва още в рая с обещанието за Спасител – т.нар. първоевангелие („семето на жената“ – Бит. 3:15).
По-нататък Бог сключва завет: с Ной (Бит. 9:8–17); с Авраам (Бит. 15; 17); със синайския Израил чрез Моисей (Изх. 19–24).
Същността на Стария Завет е обещанието за Божествен Спасител и подготовката на човечеството чрез откровения; пророчества; закон; предобрази и жертви. Той не е окончателното спасение, а педагогическо ръководство към Христос (Гал. 3:24).
Новият Завет е изпълнението на старозаветните обещания. Той се състои в това, че Бог дарява на света обещания Спасител – Своя Единороден Син, Господ Иисус Христос (Йоан 3:16).
Сам Христос говори за „Новия Завет в Моята кръв“ (Лука 22:20).
Апостол Павел нарича Христос „Ходатай на Нов Завет“ (Евр. 9:15; 12:24).
Новият Завет означава: прощение на греховете; освобождение от осъждение (Рим. 8:1); дар на Светия Дух за човечеството; нов живот в Христос (Рим. 8:15); участие в Божествения живот (2Пет. 1:3–4). Той е окончателен съюз между Бога и човека, основан не върху закона, а върху благодатта и любовта.
Изразът „кръв на Новия Завет“ има дълбоко спасително значение (Мат. 26:28). Както древните завети са били утвърждавани с жертва (Изх. 24:8), така Новият Завет се утвърждава чрез жертвата на Христос на Кръста. Той не просто обещава спасение, а го дарява реално.
По метонимия термините „Стар Завет“ и „Нов Завет“ означават също и съответните свещени книги.