Благовещение (гр. εὐαγγελισμός – „блага вест“) е новозаветното събитие, при което архангел Гавриил възвестява на Пресвета Дева Мария, че тя ще зачене от Светия Дух и ще роди Сина Божи – Иисус Христос (Лука 1:26–38). Това събитие поставя началото на тайната на Въплъщението и бележи изпълнението на старозаветните месиански пророчества.
Основният източник за Благовещението е Евангелието според Лука (1:26–38). В шестия месец от бременността на праведната Елисавета ангелът Гавриил бил изпратен от Бога в Назарет при девицата Мария, сгодена за Йосиф от дома Давидов. Поздравът на ангела „Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе“ разкрива особения избор и благодатно призвание на Мария. Той ѝ възвестява, че ще зачене и роди Син, Който „ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ и Чието царство „не ще има край“.
На въпроса на Мария „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“, ангелът отговаря: „Дух Свети ще слезе върху Тебе и силата на Всевишния ще Те осени“. Така се открива, че зачатието ще бъде свръхестествено, без участие на мъж, чрез действието на Светия Дух. Отговорът на Мария „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ е израз на свободното ѝ съгласие и пълно доверие в Божията воля.
Благовещението е начало на тайната на Въплъщението – съединението на Божествената и човешката природа в Лицето на Иисус Христос. В този момент „Словото стана плът“ (срв. Йоан 1:14), макар самото раждане да предстои девет месеца по-късно.
Събитието има и дълбоко антропологично измерение: спасението не се извършва насилствено, а чрез свободното съгласие на човека. Отговорът на Мария („да бъде“) се възприема от църковната традиция като ново „да“ на човечеството към Бога, противопоставено на непослушанието на Ева. Затова св. Отци често наричат Богородица „нова Ева“.
Благовещението е също явяване на Светата Троица: Отец изпраща ангела, Синът се въплъщава, а Светият Дух осенява Девата.
Събитието се разбира като изпълнение на пророчеството на Исаия: „Ето, Девица ще зачене и ще роди Син“ (Ис. 7:14). В богослужебната традиция Благовещението се противопоставя на Вавилонското смесване на езиците (Бит. 11:1–9): както тогава човечеството се разединява, така чрез Въплъщението започва възстановяването на единството и помирението с Бога.
Празникът Благовещение се чества на 25 март. Той е един от дванадесетте велики Господски и Богородични празници. Дори когато се пада по време на Великия пост, богослужението има радостен характер, тъй като празникът възвестява началото на спасението.