Благодат (гр. χάρις) наричаме общата сила и действие на Светата Троица (св. Григорий Палама). Използват се също термините “нетварна/несътворена енергия” (Θεία ενέργεια), “действия”, “нетварна светлина” (άκτιστο φως), “сили” (δυνάμεις), “лъчи на Божеството”. Св. Йоан Дамаскин образно говори за “движение”(κίνησις) или “Божи порив” (έξαλμα Θεού).
Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. Същевременно ние сме призвани да станем “участници в божественото естество”, както казва св. ап. Петър в своето второ Послание (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. обожение, целта на човешкия живот.
Тоест, Църквата учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето творение и го освещава. Плодовете на благодатта у човека се наричат харизми. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича тайнство.
В Новия Завет благодатта е неразривно свързана с личността на Иисус Христос. За Него е казано: „И Словото стана плът и обитава между нас, пълно с благодат и истина… И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат“ (Йоан 1:14–16). Благодатта е дадена на хората чрез Христос: „Защото законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината станаха чрез Иисуса Христа“ (Йоан 1:17). Ап. Павел развива това богословие, като подчертава, че спасението е дар, а не заслуга: „По благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас – Божи дар е“ (Еф. 2:8).
Благодатта се дарява и действа чрез Светия Дух, Който е изпратен на Църквата в деня на Петдесетница (Деян. 2:1). Затова новозаветният живот е живот в благодатта: „Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден“ (Рим. 5:5). Благодатта укрепва човешката немощ, а не я отменя. Както Господ казва на ап. Павел: „Достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се проявява“ (2 Кор. 12:9).