Ливан (гр. λίβανος) или ладан е ароматна смола, използвана при богослужение. Ливанът се получава от прозрачна гъста течност, която се отделя от смолистите канали в кората на Boswellia carteri (сем. Burseraceae) – храст с дребни листа, разпространен в Южна Арабия (Ис. 60:6; Йер. 6:20), но срещащ се и по западното крайбрежие на Червено море. Египтяните внасяли ладанoвия храст от Пунт.
От друга разновидност на този храст – Boswellia thurifera – се получава индийският ливан, който вероятно се има предвид в Откр. 18:13. Еврейската дума левона – „ладан“ произлиза от корен със значение „бял“, „блестящ“, което указва цвета на ладана. Изтеклата смола, съдържаща етерични масла, постепенно се втвърдява, след което от нея се оформят цилиндърчета със светложълт цвят. Поставени върху огън, те изгарят бавно, с леко пращене, разпространявайки приятен аромат, който попива в дрехите, подобно на благоуханието на парфюм (Песн. 3:6).
В богослужението на израилтяните ливанът заемал важно място. Той бил една от съставките на свещения кадилен състав (Изх. 30:34) и влизал също в състава на хлебния принос (Лев. 2:1–16), докато включването му в жертвата за вина (Лев. 5:11) и в жертвата на ревнуването (Числ. 5:15) било забранено. Сред даровете, които влъхвите принесли на Младенеца, се споменава и ливанът (Мат. 2:11). Според църковното тълкувателно предание този дар се поднася на новородения Иисус като на Бог (златото – за Цар, смирната – за страдащия и смъртен Човек).
В Новия Завет символиката на ливана е пряко свързана с молитвата, която се възнася към Бога. В Откровението св. Йоан Богослов вижда небесното богослужение, в което: „…кадилото са молитвите на светиите“ (Откр. 5:8; ср. Откр. 8:3–4). В православното богослужение това се преживява реално: димът на ливана (тамяна) изобразява молитвата на Църквата, която, очистена от огъня на благодатта, се възнася към небето.
В православната традиция благоуханието на ливана често се свързва и с действието на Светия Дух. Както ароматът прониква навсякъде и освещава пространството, така и благодатта на Духа изпълва Църквата и вярващите. Не случайно каденето съпътства четенето на Евангелието, освещаването на олтара, и най-свещените моменти на Литургията.
Накрая, в Откровението ливанът принадлежи на небесната литургия, където земната и небесната Църква са съединени. Това придава на ливана есхатологично измерение: той е знак на бъдещото Царство, в което молитвата, славословието и Божието присъствие ще бъдат пълни и неразделни.