Зоровавел (евр. форма от акад. Зеру-Бабили – „вавилонско семе, потомство на Вавилон“) е юдейски княз и управител на Юдея в ранния персийски период след Вавилонския плен. Зоровавел е син на Салатиил (Салафиил) и потомък на Давидовия дом. В книгата 1 Ездра той е назован официално и с вавилонското си име Шешбацар (1Езд. 1:8, 11; 1 Езд. 5:14, 16). В науката са изразявани съмнения дали Шешбацар и Зоровавел са едно и също лице или последователни управители. Съпоставянето на 1Езд. 5 с 1Езд. 3:2, 6, 8 и пророчествата на Захария 4 обаче убедително показва, че става дума за едно и също лице.
През 538 г. пр. Хр. персийският цар Кир Велики назначава Зоровавел за наместник на Юдея. Заедно с първосвещеника Иисус (Йешуа), син на Йоседек, той повежда първата група юдеи, завърнали се от плена, обратно в Йерусалим (1Езд. 2:1; Неем. 12:1–9).
Една от първите стъпки на Зоровавел е възстановяването на богослужението и жертвоприношенията (1Езд. 3:1–5). Около 537 г. пр. Хр. започва и строежът на Втория храм. Поради съпротивата на преселени от асирийците чуждоплеменни народи, работата е прекъсната (1Езд. 4:1–5). Строителството е подновено едва през 520 г. пр. Хр. по пророческото слово на Агей и Захария (1Езд. 5:1; Аг. 1:1, 14; Зах. 1:1; Зах. 4:6–10). Храмът е завършен и осветен през 515 г. пр. Хр. (1Езд. 6:14–18), след което е уредено служението на свещениците и левитите и е тържествено отпразнувана Пасхата (1Езд. 6:19–22).
За по-късната дейност на Зоровавел и продължителността на неговото наместничество няма преки сведения. При по-късна административна реформа Неемия открива регистъра на първото преброяване на завърналите се от плена, извършено именно при Зоровавел (Неем. 7:5–7; ср. 1Езд. 2).
В Новия Завет Зоровавел е споменат и в двете родословия на Иисус Христос – при Матей (Мат. 1:12) и Лука (Лука 3:27), което подчертава значението му като звено в месианската линия на Давидовия род.