Юпитер (лат. Iuppiter, Jupiter) и Зевс (гр. Ζεύς) са имената на главното езическо божество съответно в римската и гръцката религиозна традиция. В библейските книги те се споменават като символи и носители на езическото идолопоклонство, противопоставено на откровението на живия Бог (2Мак. 6:2; Деян. 14:12–13). И двете имена произлизат от общ индоевропейски корен dyeu- („небе“, „дневна светлина“, „сияние“), от който идват и понятията за „небесен бог“.
В 2 Мак. 6:2–5 се разказва как сирийският цар Антиох IV Епифан осквернява Иерусалимския храм, като го посвещава на Юпитер Олимпийски, което става символ на крайна форма на идолопоклонство и богоборство.
В Деян. 14:6–13 жителите на Листра (в Ликаония), поразени от чудото на изцелението, погрешно приемат апостолите за богове и наричат Варнава Зевс, а апостол Павел – Ермий (Хермес) и дори се опитали да им принесат жертва. Причина е древно ликаонско предание, според което Ликаонската земя някога била посетена от Юпитер и Меркурий.