Хлябовете на предложението са дванадесет свещени хляба, поставяни постоянно „пред лицето на Господа“ върху специална маса (שֻׁלְחָן, τράπεζα) в Светилището на скинията, а по-късно и в Йерусалимския храм (Лев. 24:5–9; Изх. 25:30; Мат. 12:4; Марк 2:26; Лука 6:4; Евр. 9:2). Масата на предложението се намирала в Светилището, отдясно на входа, близо до завесата към Светая Светих, и била изработена от дърво ситим, обковано с чисто злато.
Хлябовете били безквасни, от чисто пшенично брашно, по два гомора за всеки, подреждани в два реда по шест, съответстващи на дванадесетте колена на Израил. Върху тях се поставял чист тимиам, а хлябовете се подменяли всяка събота. Свалените хлябове принадлежали на свещениците и се ядяли само на свято място.
В Соломоновия храм имало десет маси за хлябовете на предложението, а по времето на Иродовия храм масата била изцяло златна и с голяма тежест (по Йосиф Флавий). Хлябовете на предложението са предобраз на небесния Хляб, Христос: „Аз съм хлябът на живота“ (Иоан 6:35).