Тома (арам. תְּאוֹמָא (Теома) – „близнак“; гр. Δίδυμος със същото значение) е един от дванадесетте апостоли (Мат. 10:3; Марк 3:18; Лука 6:15; Деян. 1:13). В Евангелието на Йоан често е наричан „Дидим“ – гръцкият превод на арамейското му прозвище. Според ефеската църковна традиция пълното му име е Иуда Тома, като „Тома“ е прозвище.
В евангелските разкази Тома се откроява с трезва и реалистична вяра. При намерението на Христос да отиде в Юдея за възкресяването на Лазар той казва: „Да идем и ние да умрем с Него“ (Иоан 11:16). В прощалната беседа изповядва незнанието си: „Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?“ (Иоан 14:5).
След Възкресението Тома не приема свидетелството на другите апостоли, докато не види и не се увери лично. При явяването на Възкръсналия Христос той произнася едно от най-силните новозаветни изповедания: „Господ мой и Бог мой!“ (Иоан 20:28). По древно предание ап. Тома е проповядвал Евангелието в Изтока. Западната традиция (Григорий Богослов, Амвросий, Иероним) го свързва с Индия, където приема мъченическа смърт. На Малабарския бряг и до днес съществуват християни, наричащи се „християни на ап. Тома“. Източната традиция (Ориген, Евсевий) го отнася към Партия. Мощите му били пренесени в Едеса, където той бил много почитан.
Паметта му се празнува на 6 октомври и 30 юни (Събор на 12-те апостоли); първата неделя след Пасха се нарича Томина неделя.