Филипи е град в Македония, на границата с Тракия; в древността се наричал Криниди, а днес мястото се свързва с района на Кавала. Градът бил прочут със своите златоносни рудници и бил възобновен и значително разширен от македонския цар Филип II (359–336 г. пр. Хр.), баща на Александър Велики, от когото получил и името си (358 г. пр. Хр.). Разположен е на възвишенията на планината Пангея, близо до Егейско море.
От 167 г. пр. Хр. Филипи попаднал под римска власт, а при император Август (ок. 45 г. пр. Хр.) бил въздигнат в римска военна колония с италийско право (Colonia Julia Augusta Victrix Philippensium). Макар да не бил административна столица на областта (какъвто бил Амфипол), градът се ползвал с особени привилегии и се считал за „първи град“ на тази част от Македония (Деян. 16:12).
По божествено откровение в Троада ап. Павел бил призван да премине в Македония (Деян. 16:8–10) и заедно със Сила, Тимотей и Лука пристигнал във Филипи. Там била основана първата християнска община в Европа. Сред първите повярвали била Лидия, търговка на багреница, в чийто дом апостолът намерил гостоприемство. Във Филипи Павел и Сила били хвърлени в тъмница след като апостолът изгонил дух на прорицание от една слугиня, лишавайки господарите ѝ от печалба. Чудесното земетресение и обръщането на тъмничния страж довели до утвърждаване на Църквата, а Павел, като римски гражданин, настоял воеводите лично да го освободят и да се извинят (Деян. 16:19–40).
Апостол Павел написва едно послание до филипяни по време на неговото затворничество (вероятно в Рим, ок. 60–62 г. по Р. Х.). То е адресирано до християнската община във Филипи, първата основана от апостола църква в Европа, с която Павел поддържал особено близки и топли отношения.
Посланието има предимно пастирски и благодарствен характер. Повод за написването му било изпращането на помощ на апостола от филипийците чрез Епафродит (Фил. 2:25; Фил. 4:10–18). В него Павел изразява дълбока признателност, радост и духовна близост, като същевременно увещава вярващите към единомислие, смирение и твърдост във вярата.