Филип (гр.: Φίλιππος от φίλος – „който обича“ и ἵππος – „кон“; със значение „конелюбив“) е име, отнасящо се до седем различни лица в библейската история.
В Стария Завет: Филип II Македонски (1 Мак. 1:1; 6:2); Филип V (III) Македонски (1 Мак. 8:5); Филип Фригиец (1 Мак. 6:14; 2 Мак. 5:22)
В Новия Завет: Ирод Филип I, син на Ирод Велики и Мариамна, дъщеря на първосвещеника Симон. Първи съпруг на Иродиада, баща на Саломия. Споменава се във връзка със затварянето на Йоан Кръстител (Мат. 14:3; Марк 6:17); Ирод Филип II, тетрарх (Лука 3:1), син на Ирод Велики от Клеопатра; брат на Ирод Антипа. Управлявал Итурея, Трахонитида, Гавлонитида и Ватанея като тетрарх (4 пр. Хр.–34 сл. Хр.). Най-добрият и справедлив от Иродовата династия. Основал Кесария Филипова (дн. Бания) и разширил Витсаида, наречена Юлия.
Апостол Филип (Мат. 10:3; Иоан 1:43 сл.; Деян. 1:13). Родом от Витсаида, съгражданин на Петър и Андрей. Един от първите призвани апостоли. Посредник при молбата на елините да видят Иисус (Иоан 12:20–22). По предание проповядвал в Скития и Фригия и при Домициан (81–96) приел мъченическа смърт, разпънат в Иерапол. Имал съпруга и три дъщери. Църковната му памет се отбелязва на 30 юни и 14 ноември.
Дякон Филип (Деян. 6:5; 8:5–40; 21:8–10). Един от седемте дякони на Йерусалимската църква. Проповядвал успешно в Самария, кръстил етиопския велможа по пътя към Газа. По-късно живял в Кесария Приморска с четирите си дъщери-пророчици. По предание бил епископ в Тралия, починал в дълбока старост.
Паметта му се отбелязва на 4 януари и 11 октомври.