Филимон (гр: Φιλήμων, от φιλέω („обичам“), със значение: „обичащ, приятелски настроен, възлюбен“) е изтъкнат християнин от Колоси (Фригия), към когото е адресирано едно от посланията на ап. Павел (Филим. 1:1). По всяка вероятност именно апостолът го е обърнал към Христос (Филим. 1:19). Филимон е човек с обществен авторитет и средства, известен с гостоприемството си и с активното си участие в живота на местната църковна община.
Домът на Филимон е служел като домашна църква – място за събиране на вярващите (Филим. 1:2). Съпругата му Апфия е спомената като съработничка и благочестива жена, а Архип (вероятно техен син) е наречен „съвоин“ на апостола и е имал важно служение в Колоси (срв. Кол. 4:17). Близките и доверителни отношения между ап. Павел и Филимон личат от Посланието, в което апостолът настойчиво, но с любов моли Филимон да прости и приеме обратно избягалия си роб Онисим, но вече не като роб, а „като възлюбен брат“ (Филим. 1:16).
Древното църковно предание свидетелства, че Филимон по-късно е бил епископ на Колоската църква и че е приел мъченическа смърт при Нерон (54–68), заедно със семейството си и Онисим. Макар тези сведения да идват от доста по-късни мартирологични източници и да не могат да се приемат с пълна историческа сигурност, почитта към Филимон е утвърдена в Църквата. Паметта му се чества на 4 януари, 19 февруари и 22 ноември.