Тиатир(а) (гр: Θυάτειρα е с неясна първоначална етимология; вероятно преименуване в елинистичния период).
Тиатир е град в Лидия (Мала Азия), македонска колония, разположен в широка равнина край малката река Лик, приток на Каик, югоизточно от Смирна, между Сарди и Пергам. Градът е известен със занаяти и търговия, особено с багрилата (пурпур).
В Новия Завет Тиатир е сред седемте асийски църкви, към които пише Йоан Богослов (Откр. 1:11; Откр. 2:18–29). С Тиатир е свързана и Лидия, търговка на багреница, кръстена от апостол Павел във Филипи (Деян. 16:14), която произхождала от този град.
Извън града в древността е имало светилище на Сибила Самбафе; възможно е към него да се отнася намекът за „Иезавел“ в Откр. 2:20–22 (свързан с идолопоклонство и нравствено разложение).