Теофил (гр.: Θεόφιλος, от θεός („Бог“) + φίλος („любящ, приятел“), със значение „обичащ Бога“, „Боголюб“).
Теофил е лицето, до което апостол Лука адресира Евангелието си и Книгата Деяния на апостолите. Обръщението „достопочтени“ (κράτιστε, Лука 1:3) предполага високо обществено или административно положение, тъй като същият титул се използва в Новия Завет при обръщение към римски прокуратора Феликс (Деян. 23:26; 24:3) и Фест (Деян. 26:25).
Дали Теофил е конкретна историческа личност или почетно име (символично обръщение към „всеки боголюбив читател“) остава предмет на дискусия. Преобладаващото мнение го приема за реален адресат, вероятно образован човек с влияние, на когото Лука представя „подреден разказ“ и надеждна историческа апология на християнската вяра.