Тавор е планинско възвишение в Галилея, разположено на около 7 км от Назарет, северно от Наин и западно от Галилейско езеро, при северния край на плодородната Ездрелонска долина. Издига се като почти правилен конус на около 250 м над околния терен (дн. Джебел ет-Тур). За разлика от повечето палестински хълмове, Тавор е покрит с богата растителност – гори (дъб), цветя и плодородна почва, и още от древност е възприеман като изключително красив и благодатен.
В Стария Завет Тавор заема важно място. Той е гранична точка между колената Завулон и Исахар (Нав. 19:12, 22). Тук Девора призовава Варак и оттук започва победата над Сисара (Съд. 4–5); на Тавор загиват и братята на Гедеон (Съд. 8:18–19). Пророците използват образа на Тавор като символ на явна и несъмнена мощ (Йер. 46:18), а Осия споменава „Итавирия“ като място на улов и идолопоклонски съблазни (Ос. 5:1).
В новозаветната традиция Тавор е отъждествяван с планината на Преображението. Макар евангелистите да не назовават мястото по име (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28), още ранните отци Ориген, св. Кирил Иерусалимски, блаж. Иероним, св. Йоан Дамаскин свидетелстват, че Иисус Христос се преобразява именно на Тавор. Пророчески са псалмопевческите думи: „Тавор и Ермон се радват на Твоето име“ (Пс. 88:13).
От раннохристиянско време Тавор е място на поклонение. Св. Елена издига на върха храм (по предание с три престола), а през следващите векове тук съществуват църкви и манастир.