Тит (гр. Τίτος) е лично име с латински произход; в гръцката и римската среда означава „почтен“, „достоен“, „уважаван“.
Тит в Новия Завет е християнин езичник по произход, вероятно от Антиохия, който не бил обрязван (Гал. 2:3). Той бил обърнат към християнството от апостол Павел, който го нарича свой „истинен син по общата вяра“ (Тит 1:4). Тит става близък спътник на апостола в благовестническите му пътувания, негов ревностен сътрудник и доверен личен пратеник при отношенията с различни църкви (2 Кор. 8:6 сл.).
Особено значение Тит има в спора за отношението на езичниците към Мойсеевия закон: неговото необрязване е прието и защитено от ап. Павел като свидетелство за свободата в Христос. Поради своята вярност и благоразумие Тит е натоварван с трудни и отговорни мисии, включително посредничество между апостола и коринтската църква.
По време на пребиваването си на Крит ап. Павел оставя Тит там, за да „довърши недовършеното“ и да постави презвитери по всички градове (Тит 1:5). Това предполага, че Тит е бил ръкоположен за епископ на Критската църква, на когото апостолът посвещава специално Послание до Тит. Според църковното предание Тит завършва живота си мирно, около 94-годишна възраст, при император Траян (98–117). Паметта му се чества на 4 януари и 25 август.