Тимотей (гр. Τιμόθεος, „почитащ Бога“) е име на две различни исторически личности, споменати в библейската и юдейската история.
1) Тимотей е военачалник при Антиох IV Епифан (1 Мак. 5:6 сл.; Йосиф Флавий, Юдейски древности XII, 8, 1–4), един от предводителите на войските на сирийския цар Антиох IV Епифан (175–164 г. пр. Хр.) в борбите му срещу юдеите по времето на Юда Макавей. Той действа като представител на елинистичната власт в Палестина и участва в редица военни сблъсъци с макавейците.
2) Тимотей, ученик на ап. Павел, споменат в Деян. 16:1–3 и др. Той е от Листра, най-близък съработник на апостол Павел. Майка му Евника и баба му Лоида били благочестиви християнки и го възпитали в познаване на Свещените Писания от детинство (2 Тим. 1:5; 2 Тим. 3:15). Баща му бил елин, поради което Тимотей не бил обрязан; ап. Павел го обрязва по пастирски съображения, „заради юдеите“ в онези места (Деян. 16:3).
Апостол Павел го нарича свой „син, възлюбен и верен в Господа“ (1 Кор. 4:17; 1 Тим. 1:18; 2 Тим. 1:2) и го представя като изключително усърден благовестник, който „върши делото Господне“ (1 Кор. 16:10). Заедно с Павел и Силуан Тимотей участва в проповедта на Христос в Коринт (2 Кор. 1:19). До него са адресирани две апостолски послания, Първо и Второ до Тимотей.
Според църковното предание Тимотей бил ръкоположен от ап. Павел за епископ на Ефес (Евсевий Кесарийски, Църковна история III, 4). Служението си завършил с мъченическа смърт, убит с камъни от езичници по време на празник в чест на Артемида (Диана) Ефеска – според различни сведения при Домициан (81–96) или Нерва (96–98). Паметта му се чества на 4 и 22 януари.