Тиберий (лат. Tiberius Caesar Augustus) е вторият римски император след Октавиан Август, управлявал от 14 до 37 г. сл. Хр. Роден е 42 г. пр. Хр., син на Тиберий Клавдий Нерон и Ливия Друзила; след брака на майка му с Август е осиновен от него (4 г. сл. Хр.) и определен за наследник.
По времето на Тиберий се развиват ключовите събития на новозаветната история. В неговото царуване се явява Йоан Кръстител; при него протича общественото служение на Иисус Христос. В петнадесетата година от управлението на Тиберий Христос е „около тридесетгодишен“ (Лука 3:1, 23); тогава Той приема кръщение, проповядва, пострада, умря и възкръсна.
Първите около десет години от управлението на Тиберий се характеризират с умереност и стабилност; по-късният период е белязан от подозрителност и жестокост. Към юдеите императорът поначало се отнася благосклонно, но влиянието на фаворита му Сеян води до временни преследвания (срв. Тацит, Светоний, Йосиф Флавий). По негово време прокуратори на Иудея са Валерий Грат (15–26) и Понтий Пилат (26–36), при когото е осъден Иисус Христос.