Силоамската кула (гр. πύργος τοῦ Σιλωάμ, свързано с евр. שִׁלֹחַ – Шилоах, „пратен“) е съоръжение край Силоам, споменато единствено в Новия Завет:
„Или ония осемнадесет, върху които падна кулата в Силоам и ги уби, мислите ли, че те бяха по-виновни от всички жители на Йерусалим?“ (Лука 13:4)
Кулата се е намирала в района на Силоам, днес селото Силуан (Кефр Силуан), източно от долината Кедрон, североизточно от Силоамската къпалня, на западния склон на Елеонския хълм. Макар самата кула да не е археологически идентифицирана, локализацията на района е сигурна и свързана със Силоам.
Христос споменава падането на кулата в отговор на въпрос за трагедии и Божи съд. Той отхвърля схващането, че пострадалите са били по-грешни от другите, и насочва вниманието към всеобщия призив за покаяние: „…ако не се покаете, всички тъй ще загинете“ (Лука 13:5).
От думите на Христос се вижда, че пострадалите в Силоам са били считани за “виновни” в очите на местното население. Френският изследовател Ш. Клермон-Гано отбелязва, че в Силуан до ново време е съществувала група жители, наричани Дхиабрие („хора от Дибон“), които пазят памет за древна миграция от Моав (Дибон) към околностите на Йерусалим. Това свидетелства за ранното смесване на ханаанци и израилтяни в малките селища около града и е фон, който обяснява сложната социална тъкан на района, в който се е случило споменатото събитие.