Син Човечески (гр. ὁ Υἱὸς τοῦ ἀνθρώπου; евр. בֶּן־אָדָם – бен-адам, „син на човека“, арам. בַּר אֱנָשׁ / בַּר נָשָׁא бар-енаш) е едно от най-характерните и богословски значими наименования на Иисус Христос в Свещ. Писание. Сам Христос най-често употребява именно това название, когато говори за Себе Си (напр. Мат. 8:20; Мат. 26:2 и мн. др.).
Наименованието „Син Човечески“ подчертава, че Христос е истински човек. Той е приел напълно човешката природа, сродна с нашата, с изключение на греха (Евр. 4:15). Указва на Неговото смирение и доброволно унижение – в земния Си живот Син Човечески „няма де глава да подслони“ (Мат. 8:20), споделяйки немощите, страданията и ограничеността на човешкото битие. Той е представител за цялото човечество, Новият Адам (Рим. 5:12–19), Който възстановява човешката природа.
Изразът „Син Човечески“ има корени в Стария Завет.
В книгата на пророк Даниил се явява загадъчният образ: „…като Син Човечески, Който идеше с небесните облаци“ (Дан. 7:13). Тук „Син Човечески“ не е просто човек, а небесна, месианска Личност, на Която се дава вечна власт, царство и слава. Именно този текст оформя юдейското разбиране за Месията.
Юдеите от времето на Христос правилно разпознавали в названието „Син Човечески“ месиански смисъл (Йоан 1:49–51; Йоан 9:35–38; Йоан 11:27).
Сам Христос използва това име, за да говори за: Своето страдание и смърт (Мат. 26:2); Своето бъдещо прославяне и съд (Мат. 25:31); Своето служение на земята – да прощава грехове и да обновява човека (Мат. 9:6)
В православното богословие „Син Човечески“ разкрива тайната на Богочовечеството – Христос е истински Бог и истински Човек; Той приема човешката природа не привидно, а реално, за да я изцели, освети и въздигне; Чрез Него човечеството е въведено в общение с Бога.