Стотник (ἑκατόνταρχος „началник на сто“; лат.: centurio – от centum) е римски офицер, който командва подразделение от около сто войници – от 60 до 100. (Марк 15:39, Марк 44–45). Корнилий, първият обърнат към вярата езичник, е бил стотник (Деян. 10:1, 22). Други стотници се споменават в: Мат. 8:5, 8, 13; Лука 7:2, 6; Деян. 21:32; Деян. 22:25–26; Деян. 23:17, 23; Деян. 24:23; Деян. 27:1, 6, 11, 31, 43; Деян. 28:16.
Стотник присъствал при разпятието на нашия Господ (Мат. 27:54; Лука 23:47) и, като видял чудесата, които го съпровождали, възкликнал: „Наистина този Човек беше Божи Син.“ (Марк 15:39)
Стотниците, споменати в Новия Завет, навсякъде са представени с похвала, както в Евангелията, така и в Деянията. Интересно е това да се сравни с думите на Полибий (Истории, VI, 24), че стотниците били избирани по заслуги и затова били хора, отличаващи се не толкова с дръзка храброст, колкото с разсъдливост, постоянство и душевна твърдост.