Скрижали (לוּחַ lúaḥ; мн. ч. לוּחוֹת luḥót) първоначално се нарича каменна или дървена плоча, предназначена за писане, издълбаване или начертаване на текст (срв. Притч. 3:3). Коренът ל־ו־ח е свързан с идеята за гладка, широка повърхност, годна за писане или гравиране.
Гръцкият еквивалент е πλάξ (pláx; род. πλακός, мн. πλάκες); πλάκες λίθιναι – каменни скрижали (Изх. 31:18); πλάκες τῆς διαθήκης – скрижали на Завета; В Новия Завет: πλάκες καρδίας σαρκίναις – „плочи на плътени сърца“ (2 Кор. 3:3)
В библейския контекст думата придобива строго определено значение, свързано с Божието откровение, Закона и Завета между Бога и Неговия народ.
В Свещ. Писание под Скрижали на Завета се разбират две каменни, грижливо издялани плочи, върху които са били начертани Десетте Божии заповеди (Десетословието). Те са дадени от Бога на Моисей на планината Синай (Изх. 24:12; Втор. 4:13; 9:10; Евр. 9:4; срв. 2 Кор. 3:3).
Първите скрижали са дело Божие, „написани с Божия пръст“ (Изх. 31:18). След идолопоклонството със златното теле Моисей ги разбива (Изх. 32:19) като видим знак за нарушаването на Завета. По Божия повеля той изсича втори скрижали, „по подобие на първите“ (Изх. 34:1), върху които отново са написани десетте заповеди (Изх. 34:27–28; Втор. 10:1–4). Обикновено се приема, че първите четири заповеди, отнасящи се до отношението към Бога, са били на едната скрижала; останалите шест, определящи отношенията между хората – на другата. Това разделение изразява двата основни вида любов, които Законът възпитава: любов към Бога и любов към ближния (срв. Мат. 22:37–40).
Скрижалите са били съхранявани в Ковчега на Завета (Втор. 10:2; Евр. 9:4). Според талмудическото предание там са били положени и първите, разбити скрижали, което се тълкува като свидетелство за Божието милосърдие към немощта на човека.
Според преданията на равинската и талмудическата традиция:
- Десетословието е било написано на всяка скрижала, като едната съдържала текста от Изход 20:2–17, а другата от Второзаконие 5:6–21, при това с двойна система на вокализация;
- скрижалите били черни, а буквите бели, огнени;
- текстът можел да се чете и от двете страни, в хоризонтално и вертикално направление, като в средата оставало празно пространство.
Юдейският историк Йосиф Флавий свидетелства (Юдейски древности, III, 6, 5), че на всяка скрижала били изписани по пет заповеди, като текстът се разполагал и на лицевата, и на обратната страна.
По талмудическо измерване всяка скрижала е била един лакът дълга (шест длани) и един и половина лакътя широка (девет длани).