Сион (евр. צִיּוֹן) е име на планина. Във Втор. 4:48 е название на планината Ермон. Вероятно означава „връх, изпъкналост“ и може да обозначава високия, заснежен рог на масива, видим от юг. В някои традиции се приема като вариант или преписна форма на Сирион (сидонското име на Ермон). В това значение Сион не е синоним на Йерусалим, а географско име за северната планина.
Сион е име също на крепостния хълм в Йерусалим, превзет от Давид от иевусеите (1 Пар. 11:5). След преместването на царската резиденция от Хеврон, мястото става „Градът на Давид“ (2 Цар. 5:9; 6:10).
С течение на времето името „Сион“ се разширява и обхваща и храмовия хълм Мория (Пс. 64:2; 83:8) – т.е. целия сакрален център на града.
Използва се и символично, например в израза “дъщеря Сионова” (Пс. 9:15) за Йерусалим и Божия народ; “синове и дъщери Сионови” за жителите на града (Зах. 9:13; Песн. 3:11).
В Новия Завет Сион става богословски образ:
В Евр. 12:22 – „…пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим…“, където Сион е образ на Божия град.
В Откр. 14:1 – Агнецът стои на Сион с изкупените, където Сион е есхатологично място на победата.
В Рим. 9:33; 1 Петр. 2:6 Христос е изобразен като краеъгълен камък, положен в Сион.