Стефан (гр. Στέφανος – „венец“) е първият християнски мъченик и една от най-значимите личности в ранната апостолска Църква, описана в Деяния на апостолите, гл. 6–7. Той е начело на т.нар. седем (традиционно наричани дякони), поставени в Йерусалимската община за уреждане на спора между елинистите (гръкоезичните християни) и евреите относно грижата за вдовиците (Деян. 6:1–6).
Гръцкото му име ясно показва елинистичен произход. Свещ. Писание го описва като: „пълен с вяра и Светия Дух“ (Деян. 6:5), „пълен с благодат и сила“ (Деян. 6:8), притежаващ „мъдрост и дух, на които не можеха да противостоят“ (Деян. 6:10), и накрая „пълен със Светия Дух“ (Деян. 7:55).
Той се откроява далеч извън рамките на конкретното си служение: върши велики знамения и чудеса, влиза в публични спорове с юдеи-елинисти от Северна Африка, Александрия и Мала Азия – хора, близки до него по език и култура.
Макар темата на споровете да не е изрично формулирана, от обвиненията и защитната му реч става ясно, че Стефан преосмисля ролята на Храма и Закона. Дотогава апостолите и първата община продължават да се придържат към храмовото богослужение. Стефан обаче подчертава, че Божието присъствие не е ограничено нито до земята, нито до Йерусалимския храм (срв. Деян. 7:48–50). Именно тази богословска перспектива става повод за обвиненията в богохулство.
Защитната му реч (Деян. 7) пред Синедриона е обзор на историята на Израил, изграден върху два основни принципа: Бог действа извън „святото място“ – още при Авраам, Йосиф, Моисей; Постоянното противене на Божиите пратеници – от пророците до „Праведника“, Когото те предадоха и убиха.
В края на речта Стефан ясно вижда, че съдът е разбрал смисъла на думите му.Той отправя пророческо обвинение, което предизвиква яростта на съдиите. В решителния миг Стефан вижда небето отворено и „Сина Човечески, стоящ отдясно на Бога“ (Деян. 7:56) – единственият случай след Христос, в който този израз е употребен от човек в Новия Завет. Това е последната капка: той е изведен извън града и убит с камъни.
Сред свидетелите на смъртта му, които по обичай пазят дрехите си, стои млад мъж от Тарс – Савел, бъдещият апостол Павел (Деян. 7:58).
Умирайки, Стефан повтаря думите на Христос от Кръста: „Господи Иисусе, приеми духа ми”, както и: „Господи, не им зачитай този грях“ (Деян. 7:59–60).
И „заспа“/”почина” (ἐκοιμήθη) – това е първият християнин, за когото смъртта е описана с този израз.
Църковната традиция го нарича “архидякон” и “първомъченик”. Той е първият, към когото се прилага понятието „мъченик“.
Паметта му се чества на 27 декември, откриването на мощите му през 415 г. – на 15 септември, а пренасянето на мощите му от Йерусалим в Цариград на 2 август.