Синай (евр. סִינַי – Синай; гр. Σινᾶ / Σινά, „скалист). Синай е име на гора и пустинен район на Синайския полуостров, в т.нар. Камениста Арабия. Той заема централно място в библейската история като мястото, където Бог открива Закона (Тората) на Моисей и сключва Завета с Израил (Изх. 19–24). Поради това в Писанието е наричан „Божията планина“ и „планината на Господа“.
Въпреки суровия си вид, Синай не е напълно безжизнен: върхът достига около 2400 м над морското равнище; изкачването традиционно включва хиляди каменни стъпала; на върха има малка християнска църква и мюсюлманска джамия – свидетелство за уважението към мястото и от исляма.
Синай в Стария и Новия Завет
Израилтяните достигат Синай в третия месец след Изхода от Египет. Именно от върха на планината Бог дава Десетте заповеди (Изх. 20:1 и сл.), законодателните и култовите наредби.
В Новия Завет, в Деян. 7:38 се говори за Закона, даден „в пустинята, при планината Синай“; в Гал. 4:24–25 ап. Павел противопоставя Синай (Стария Завет, робството на Закона) на небесния Йерусалим (свободата на благодатта).