Симеон (евр. שִׁמְעוֹן – Шим‘он, „чуване“, „чут от Бога“; гр. Συμεών) е библейско име, носено от няколко личности в Стария и Новия Завет, като особено богословско значение придобива в новозаветната история чрез праведния Симеон Богоприимец.
1. Симеон, син на Яков (Бит. 29:33; 34; 49:5–7; Нав. 19:1) е вторият син на патриарх Яков от Лия. Заедно с брат си Левий извършва жестоко отмъщение над жителите на Сихем (Бит. 34), поради което Яков изрича пророческо осъждане: „Симеон и Левий са братя… проклета да е яростта им“ (Бит. 49:5–7). В резултат коляното Симеоново не получава самостоятелна територия, а е разпръснато в пределите на Юда (Нав. 19:1). Така още в историята на Израил се откроява темата за „разделянето“ като последица от греха.
2. Симеон Богоприимец (Лука 2:25–35) е най-значимият носител на името в Новия Завет. Праведен и благочестив старец, „очакващ утехата Израилева“, на когото Светият Дух открива, че няма да умре, докато не види Христос Господен. При Сретение Господне той приема Младенеца Иисус на ръце и произнася песента: „Нине отпущаеши раба Твоего, Владико…“ (Лука 2:29–32). Тази песен е изповед на изпълненото обещание, свидетелство, че Христос е „Светлина за просвета на езичниците“, и пророческо откровение за кръста: „и на теб самата оръжие ще прониже душата“ (Лука 2:35). По древно предание Симеон е един от 70-те преводачи на Септуагинтата, на когото било открито тайнството на девственото раждане (Ис. 7:14).
Църковна памет: 3 февруари (денят след Сретение). Песента „Нине отпущаеши“ е неотменна част от вечерното богослужение.
3. Симеон Нигер (Деян. 13:1) е новозаветна личност, наречен Нигер („черен“), един от пророците и учителите в Антиохийската църква, споменат редом с Варнава и ап. Павел. Преданието го причислява към 70-те апостоли. Неговото име свидетелства за многообразието и вселенския характер на ранната Църква.