Силоам (евр. שִׁלֹחַ – Шилоах; гр. Σιλωάμ; лат. Siloam, означава „пратен“) е извор, водоем и къпалня в югоизточната част на Йерусалим, с изключително значение както в Стария, така и в Новия Завет.
Силоам се намира при югозападното подножие на хълма Офел, между хълмовете Сион и Мория, в долината Кедрон. Мястото е едно от малкото безспорно локализирани библейски топоси в Йерусалим и до днес запазва древното си име (араб. Силуан / Айн Силван).
Водоемът получава вода чрез подземен тунел (дълъг ок. 520 м / 1708 фута), който свързва Силоам с т.нар. Извор на Дева Мария (Айн Ситти Марям, още: Айн Умм ад-Дарадж). Този канал, традиционно свързван с цар Езекия, отвежда водата „тихо“, както казва пророк Исайя: „…водите на Силоах, които текат тихо“ (Ис. 8:6)
В Стария Завет Силоам е свързан с Божието промислително снабдяване на Йерусалим с вода; царските градини и „царския водоем“ (Неем. 2:14). Носи образа на тихата, но вярна Божия сила, за разлика от бурните „реки“ на езическите империи (Ис. 8:6).
По време на празника Шатри (Кущи) от Силоам се е вземала вода в златен съд, която тържествено се е изливала върху жертвеника в храма – в памет на водата, изведена от скалата в пустинята (Изх. 17; Ис. 12:3). Този обряд стои в пряка връзка с думите на Христос: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие“ (Ин. 7:37)
В Новия Завет Силоам е свързан с изцелението на слепородения човек. „Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи: Пратен)“ (Иоан 9:7).
В Лука 13:4 се споменава Силоамската кула, при чието срутване загиват 18 души. Христос използва това събитие не за сензация, а за призив към покаяние, отхвърляйки мисълта, че жертвите са били „по-грешни“ от другите.