Сила (гр. Σίλας – Sílας), съкратено от Силуан (лат. Silvanus; срв. 2Кор. 1:19), е един от видните дейци на апостолската Църква и близък сътрудник на св. ап. Павел.
Името Сила е гръцка форма на латинското Силуан, което означава „горски, принадлежащ на гората“ (silva – гора). В новозаветните книги се срещат и двете форми – Сила (в Деяния) и Силуан (в посланията).
В Деян. 15:22 Сила е посочен като принадлежащ към „предните мъже между братята“ в Йерусалимската църква, а в Деян. 15:32 изрично е наречен пророк, т.е. човек с дар да наставлява и утешава Църквата чрез словото Божие. Църковното предание го причислява към седемдесетте апостоли.
Според разпространено мнение той е бил родом от Антиохия и член на Антиохийската църковна община, един от най-важните центрове на ранното християнство.
След Апостолския събор в Йерусалим Сила е изпратен заедно с Павел и Варнава в Антиохия, за да предаде решенията на събора (Деян. 15:22–35). Малко по-късно, след разделянето на Павел и Варнава, Сила става постоянен спътник на ап. Павел в неговите благовестнически пътувания: придружава Павел в Мала Азия и Македония (Деян. 15:40 сл.); заедно с него понася затвор и побои във Филипи, където двамата апостоли, въпреки оковите, възпяват Бога с молитва и песнопение (Деян. 16:25 сл.); участва в проповедта в Солун, Верея и Коринт.
Ап. Павел споменава Силуан и като свой съработник в посланията (2Кор. 1:19; 1Сол. 1:1; 2Сол. 1:1), което показва високия му апостолски авторитет.
По църковно предание Сила става епископ на Коринт, където и завършва земния си живот.
Православната Църква почита паметта му на 4 януари и 30 юли.