Сидон (евр. צִידוֹן – Ṣīdōn; гр. Σιδών – Sidṓn; лат. Sidon, със значение „риболов, риболовство“) е древен, богат и прочут крайморски град на Финикия, един от най-старите градове на Източното Средиземноморие. Според библейската традиция е основан от Сидон, син на Ханаан (Бит. 10:15–19).
Сидон се намира на север от Тир, в северозападната част на Ханаанската земя. В Стария Завет е наричан „Великият Сидон“ (Нав. 11:8). Територията формално е дадена на коляното Асирово (Съд. 1:31), но местното финикийско население не е изтласкано и често притеснява израилтяните (Съд. 10:12; Иез. 28:24).
Епитетът „сидонски“ в древността означавал изискан, художествено съвършен. Градът бил известен с производство на стъкло, лен и изящни изделия. В същото време става символ и на духовна разпуснатост, поради което става обект на пророчески укори: Ис. 23; Иер. 25:22; Иез. 28:21–24.
В Новия Завет Сидон заема важно място в евангелския разказ и апостолската история:
- Господ Иисус Христос споменава Сидон заедно с Тир като пример за градове, които биха се покаяли, ако бяха видели Неговите чудеса (Мат. 11:20–22).
- Жители от околностите на Тир и Сидон идват при Христос и Го следват (Марк 3:8).
- Ханаанската (сирофиникийска) жена от тези земи проявява изключителна вяра и получава изцеление за дъщеря си (Марк 7:24–30)
- По време на пътуването си към Рим ап. Павел спира в Сидон и е приет с любов от местната християнска община (Деян. 27:3).
Сидон рано става епископски център. Негови епископи участват в Никейския събор (325), Константинополския (381) и Халкидонския (451).